Но Дел Рио приличаше на дете, което току-що е спечелило безплатна карта за пазаруване в магазина за видеоигри. Двамата с него излязохме на игрището и се редувахме да правим къси спринтове, докато Джърмейн Джарвис ни подаваше топката.
След като загрях, започнах да влизам в ритъм. Но точно когато се протягах да уловя един от прецизните пасове на Джарвис, неволно се сблъсках с Дел Рио, така че и двамата паднахме на тревата. Фред изтича при нас, подпря се с ръце на коленете си и през смях каза:
— Това беше прекрасно, Джак. Просто съвършено. Но сега трябва да ви покажа нещо, което не е толкова смешно.
Излязохме от игрището и минахме по един дълъг бетонен коридор и през няколко заключени врати, докато не стигнахме в кабинета на Фред. Той отключи един шкаф и извади малък сейф, пълен с дискове. На тях бяха записани всички мачове от професионалната лига, изиграни през последните двайсет и осем месеца.
— Отбелязал съм единайсетте мача, за които имаме сериозни съмнения. Гледайте ги и ще си поговорим.
После той ми каза откъде да започна издирването на мошениците, които застрашаваха бъдещето на професионалния футбол.
— Досега не съм те молил за нищо, Джак, но този път те моля наистина. Имам нужда от помощта ти.
24.
Вече беше тъмно, когато се прибрах у дома. Нарастващата луна осветяваше покрива, който едва се виждаше зад високия стоманен портал на оградата.
Докато вкарвах ламборгинито си в гаража, видях отражението на фарове в огледалото за обратно виждане.
Фаровете бяха точно зад мен и примигнаха, сякаш някой искаше да привлече вниманието ми. Натиснах спирачката, угасих двигателя и слязох от колата. Видях един черен седан, който влизаше на алеята пред къщата ми.
Кой беше това, по дяволите?
Останах до колата си, докато предната врата на седана не се отвори. Шофьорът слезе от колата и разкопча сакото си, докато крачеше към мен.
— Господин Джак Морган?
Когато потвърдих това, той продължи:
— Господин Ночия желае да разговаря с вас. Важно е.
— Точно в момента не ми се говори с никого — отвърнах, без да се поколебая. — Внимавайте, когато излизате от алеята. Могат да ви ударят странично на магистралата.
— Сигурен ли сте, че не искате да му предам нещо друго?
Бях съвсем сигурен. Не отстъпих от мястото си, докато шофьорът се върна до колата си. Очаквах да си тръгне, но вместо това се отвори вратата на мястото на пътника. От колата слезе втори човек, който отвори задната врата и оттам слезе трети. После тримата пристъпиха заедно към мен.
Единият от тях беше Рей Ночия.
Носеше сиво спортно сако и имаше сива коса, посивяла кожа и остър нос, който хвърляше сянка на лицето му. Най-сетне осъзнах какво става. Един капо на мафията, професионален убиец, който беше разпоредил десетки екзекуции, стоеше на алеята пред къщата ми. Беше нощ. Никой не го беше видял да пристига. И никой нямаше да го види, когато си тръгне.
Той протегна ръка към мен.
— Рей Ночия — представи се. — Радвам се да се запознаем.
Не извадих ръката си от джоба, докато той не отдръпна своята. По лицето му премина сянка, все едно го бях зашлевил или се бях изпикал на обувките му.
После Ночия се усмихна.
— Двамата с баща ти работехме заедно. Точно затова изпратих моите адвокати да говорят с теб. Очевидно са те обидили по някакъв начин. Затова ти дължа извинение, а аз поднасям извиненията си лично.
— Няма нужда от извинение — казах аз.
В усмивката му нямаше и следа от добро настроение.
— Добре. Значи ще потърсиш Бет заради мен? Разбирам условията ти. Не предлагаш примерни цени. Ще ти платя обичайната такса с допълнителен бонус, ако я откриеш. Правя го, защото ти си най-добрият.
Беше време да приключа с този въпрос веднъж завинаги.
— Твоите хора знаят къде са я заровили. Спести си парите. Вместо това разпитай тях.
Настъпи тишина, тежка като олово. Ночия не откъсна поглед от мен и когато най-сетне заговори, думите му бяха почти заглушени от шума на движението по магистралата и прибоя на Тихия океан.
— Ти си много по-добре образован от баща си, но не си и наполовина толкова умен — каза Ночия. — А виж как свърши той.
После се обърна и закрачи обратно към колата си.
Сигурно бях прекалил с дързостта си, но не ми пукаше. Рей Ночия вече ми беше казал най-ужасното нещо, което можеше да ми каже — че двамата с баща ми бяха работили заедно.