Навън се показа една ръка — почти на забавен каданс, с протегнати пръсти. Сърцето на Джъстин спря за миг, докато осъзнае какво вижда.
— Какво, по дяволите…? — каза Кронин.
Когато дръпна краищата на чувала, всички видяха един манекен от магазин за конфекция. Двама от другите полицаи извадиха манекена от чувала. Кронин обърна женската фигура, за да я огледа. На манекена не беше написано нищо, а в чувала нямаше бележка.
— И какво иска да ни каже с това? — попита Кронин, без да се обръща. — Нали си психоаналитичка?
— Средството е самото съобщение — отговори Джъстин. — Това е манекен без мозък, нали разбираш? Посланието гласи, че са ни направили на глупаци.
— Е, благодаря ти, Джъстин — каза Кронин. — Много проницателно. Но освен това е шибана загуба на време. И определено не е Серена Моузес.
Джъстин изпита огромно облекчение, което незабавно беше последвано от тъга. Все пак Серена Моузес все още беше изчезнала, нали? Нито знаеха къде е, нито дали е жива или мъртва.
Тя ядосано се обърна към Кронин.
— Тогава къде е Серена, лейтенант? Явно трябва да продължавате да я търсите. Надявам се наистина да сте толкова добри в това, колкото си мислите.
27.
Джъстин благодари на директор Барбара Хетфийлд за представянето и застана на подиума.
В наскоро обновената гимназия „Ройбал“ учеха пет хиляди ученици, но на нейната лекция този следобед бяха допуснати само момичетата от горните класове. Директорката беше казала на Джъстин, че лекцията й ще бъде прекалено детайлна и страшна за по-малките момичета.
Джъстин я разбираше донякъде, но да изплаши момичетата беше необходим страничен ефект от задачата да ги информира. А повечето от убитите момичета бяха от по-долните гласове. Въпреки това директорката не отстъпи.
— Аз съм психолог — каза Джъстин на учениците, събрани в залата. — Но освен това разследвам убийствата на ученичките, за които всички сте чели в интернет и сте гледали по телевизията.
Някой от първите редове кихна. Последва нервен смях и Джъстин изчака да утихне, преди да продължи.
— На първо място, искам да ви кажа, че Серена Моузес е в безопасност. Тя е била блъсната от кола и е откарана в болницата. Когато тази сутрин е дошла в съзнание, е казала името си на лекарите. Серена е със счупена ръка, но е добре и скоро ще се върне на училище.
Децата избухнаха в аплодисменти. Джъстин се усмихна. Но откриването на Серена беше повдигнало един нов въпрос: как беше възможно убиецът да е написал фалшиво съобщение по електронната поща за нея? Дали той беше наблюдавал момичето? Дали те я бяха наблюдавали?
— Това е голямо облекчение — каза тя и усети как очите й се навлажняват. — Но се налага да поговорим за момичетата от този квартал, които не са имали такъв късмет.
Джъстин кимна на помощник-учителката, която трябваше да се погрижи за нейната презентация.
Светлините в залата угаснаха и на екрана се появи миловидното усмихнато лице на едно момиче.
— Това е Кейла Брукс от гимназия „Джон Маршъл“. Искаше да стане лекар, но още преди да завърши гимназията, беше простреляна четири пъти без никаква причина. Животът, бъдещето й, децата, които можеше да има, и лекарят, който можеше да стане — всичко това вече не съществува.
Снимките на тялото на Кейла се появиха на екрана и Джъстин беше разтърсена от ужасените викове на момичетата в залата. Но трябваше да продължи. Следващата снимка беше на Бетъни, след това беше Джени, която беше учила в това училище, а после бяха всички останали имена и истории, включително и тази на Кони Ю, която беше загинала едва преди пет дни.
— Знаем, че който и да е убиецът на тези момичета, той е разполагал с лична информация за тях, така че да спечели доверието им.
Джъстин им разказа за мобилния телефон на Кони, който бяха намерили, и за текстовото съобщение от анонимен номер.
— Момичета, приятелката на Кони всъщност не е изпращала никакво съобщение. Това е бил фалшив есемес. Номер. И номерът е свършил работа. Как можете да разберете, ако някой се опитва да ви измами по този начин? На първо място, ако някой — който и да е — ви помоли да отидете някъде сами, не отивайте. Кажете и на момичетата от долните класове да не ходят никъде сами. Разбрахте ли?
Чу се приглушен хор от момичешки гласове, които отговориха утвърдително.
— Искам всички да станат — продължи Джъстин. — И искам да повторите нещо след мен.