— Не се разсейвай, Джак. Най-напред да шием, след това да пием.
— Какво означава това, по дяволите?
— Първо работата, после забавлението.
Колийн се опитваше да ме спре, но не изглеждаше много убедена. Накрая отпусна глава на гърдите ми. Ухаеше на розова вода, любимият й аромат. Погалих я по косата и тя вдигна лице. Целунах я и тя отвърна на целувката ми.
— Добре, Джак. Прави каквото искаш с мен. Моля те.
— Задръж — казах аз.
Отидох да заключа вратата на кабинета, загасих лампите на тавана и се върнах на канапето. После казах:
— Изправи се, Молой. Ако обичаш.
— Готово.
Разкопчах елека й, свалих ципа на панталоните и когато остана по бельо, я върнах на канапето и се съблякох на свой ред.
Тя ме гледаше, докато си свалям дрехите, после закри лицето си с ръка, когато започнах да я галя и я накарах да простене. След това започна да крещи, докато правехме любов… и накрая се разплака със сълзи, когато свършихме.
Прегърнах я, за да не й стане студено.
— Какво има, скъпа? Какво не е наред?
— Вече съм на двайсет и пет — прошепна тя.
— Искаш да кажеш… днес?
Тя кимна и изтананика:
— Честит рожден ден на мен!
— Защо не ми каза, че имаш рожден ден?
— Казах ти — отговори тя.
— О, не. Забравил съм.
— Няма значение, наистина. Аз не си падам чак толкова по рождените дни.
— Не, има значение — казах аз и я хванах за брадичката. — Има. Ще се реванширам.
Тя сви рамене, бутна ме, преметна голите си крака през облегалката на канапето и събра дрехите си от пода.
— Не бива да го казвам, Джак. Така че няма да го кажа.
Вече знаех какво иска да каже. Нямаше подарък за рождения ден, нито цветя, нито вечеря. Само секс на канапето в офиса.
— Давай, кажи го — казах аз. — Ти заслужаваш повече от това.
— Всеки заслужава повече от това — отговори Колийн.
30.
Когато пристигнах в офиса на следващата сутрин, на рецепцията ме чакаха не една, а цели две двойки знаменитости. Техният финансов мениджър се беше обадил, за да предупреди, че ще пристигнат.
Звездата с най-впечатляващата външност беше Джейн Хоук, иконата на рок музиката, която беше с пиърсинг, татуировки и дрехи в пет различни нюанса на виолетовото. От дясната й страна седеше нейният съпруг, екшън звездата Итън Тау. Беше облечен с каубойски дрехи — включително скъпи кожени ботуши „Лучезе“.
Срещу тях бяха седнали звездите на тениса, Жанет Колтън и Ларс Лундстрьом: руси, почернели и атлетични в най-добрите традиции на натурализираните европейци в Лос Анджелис.
Когато се настаних, Колийн покани двойките в кабинета ми и ги попита дали искат кафе или чай. После ми се усмихна вяло и попита:
— Има ли нещо друго, Джак?
— Не, всичко е наред — отговорих аз.
Но дали наистина беше така?
Тя затвори вратата след себе си с почти недоловимо щракване.
— С какво мога да ви помогна? — попитах аз и се облегнах назад, за да ги изслушам.
Жанет Колтън заговори първа:
— Темата е малко неприятна.
Солидният й наглед съпруг, шампионът по тенис от Швеция, сплете пръсти в скута си.
Джейн Хоук си сложи захар в кафето и каза:
— Хайде, Жанет. От всички нас само ти можеш да разкажеш всичко, както трябва, от първия път.
По лицето на Жанет Колтън пробяга болезнена сянка. Не можех да предположа какво ще ми каже, дори от това да зависеше животът ми. Какво правеха те четиримата в Private?
— Двамата с Итън сме влюбени един в друг — каза тя, като говореше за съпруга на Джейн Хоук.
Погледнах рок звездата, която пиеше кафе. Ръцете й не трепереха. Опитвах се да избягвам случаите с разводи. Имаше много частни детективи, които си падаха по тях и бяха много по-добри в шпионирането от мен.
Думата взе Ларс Лундстрьом:
— Това не е всичко, господин Морган. Ето кое е интересното. Двамата с Джейн също искаме да бъдем заедно.
Говореше със силен акцент, но аз изобщо не се съмнявах, че е казал точно това, което искаше да каже.
Очите на Джейн Хоук проблеснаха под виолетовия грим.
— От години живеем като съседи. Сега искаме да се разменим.
Итън Тау все още не беше казал нищо. Той широко се усмихна и подхвърли: