— Не се шокирате лесно, господин Морган. Това ми харесва.
— Не ми се случва често.
Тау продължи:
— Всички сме съгласни да разменим партньорите си. Джейн ще отиде да живее с Ларс, а Жанет ще дойде да живее с мен. Но ние не сме толкова глупави, колкото може би ви звучи. Искаме да разследвате и четиримата. Не искаме нищо да остане скрито. Да няма никакви изненади. Все пак са замесени и децата.
— Разбирам — отговорих аз. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но имаме толкова много случаи, че няма да можем да ви помогнем поне до няколко седмици, ако изобщо успеем и тогава. Наистина съжалявам.
И наистина съжалявах. С удоволствие щях да поема такъв сладък случай: без кръв, черва или престрелки, само проверки и наблюдение. Много наблюдение. По този случай денонощно трябваше да работят четирима оперативни агенти.
Дадох на интересната четворка номера на Хейуд Прентис и им обясних, че не просто съм работил за него, но и той ме е научил на всичко, което знам. После ги изпратих.
Имах друга среща, за която не исках да закъснявам.
31.
Отидох пеша на шест пресечки от офиса, на един адрес в центъра на Лос Анджелис, който ми беше дал чичо Фред. Сградата беше на три етажа, от мазилката й се лющеше розова боя, а зеленият навес над входа беше избелял от слънцето.
От лявата страна на сградата имаше магазин за мотори, а от дясната — за алкохол. Стълбището, което водеше към втория етаж, беше заключено с метална решетка. Позвъних на интеркома и казах името си, един код и това, че ме изпращаше Фред Кройцер. Един глас ми отговори да го почакам, защото ще слезе веднага. Минута по-късно един жилав мъж с тъмна кожа и лице на невестулка ми отвори решетката и се представи:
— Барни Сапок. Радвам се да се запознаем, господин Морган.
Последвах Сапок нагоре по стълбището до третия етаж, където той отвори една наскоро боядисана врата и ме въведе на етажа, в който имаше около двайсет кабинки, а във всяка имаше по един мъж или една жена с телефонна слушалка, бележник и компютър.
Приемаха залози.
Помещението приличаше на полицейски команден център или офис на агенция за телемаркетинг, но в действителност беше място за залагания, което печелеше десетки милиони долари годишно. При това само от този клон.
Залагането на спортни състезания не е законно в нито един щат, с изключение на Невада. В резултат на това, то се е превърнало в златна кокошка за организираната престъпност. Барни Сапок или беше сътрудник на мафията, или непрекъснато й превеждаше сериозни суми под формата на рекет, които беше приел като част от разходите по този бизнес.
Кабинетът на Сапок беше в един ъгъл и гледаше към улицата.
— Господин Кройцер ми каза, че мога да ти имам доверие — започна той. — Каза ми да ти покажа някои неща. Но нищо не може да излезе от този офис.
— Разбирам — отговорих аз.
Той отвори едно чекмедже, извади таблица от една папка и я сложи на бюрото си.
— Събрах тези данни от кодираната мрежа. Играчите имат кодови имена и номера, така че снощи прекарах цяла вечер, за да ги разкодирам за теб.
— Сигурен съм, че това ще свърши добра работа, Барни. Благодаря ти.
Придърпах си един стол до бюрото и се заех да преглеждам списъка. Веднага ми направиха впечатление много познати имена — играчи от десетки различни футболни отбори.
— Това са техните залагания през последната година — каза Сапок и посочи към колонките от числа под всяко име. — Нещо прави ли ти впечатление?
— Виждам, че някои са залагали по петдесет хиляди долара на един мач.
— А нещо друго?
— Нито един от играчите не залага на мачове, в които участва собственият му отбор.
Сапок кимна.
— Ако играчите са организирали някаква измама, аз не знам нищо за това.
Той пусна таблицата в една кофа с вода, която държеше до бюрото си.
Таблицата и всички останали документи в офиса за залагания бяха разпечатани на оризова хартия. Видях как страниците и мастилото по тях се разтварят във водата.
— Значи господин Кройцер ти е чичо, така ли? — попита Сапок.
Кимнах:
— По-скоро ми е като баща.
— Той смяташе, че трябва да видиш и още нещо. Имаме един клиент, който ни дължи над шестстотин хиляди долара. Ще има сериозни неприятности. Може би с фатален изход.
— Някой футболист? — попитах аз.
Сапок написа името с главни букви в един бележник и го обърна към мен, за да го прочета, а после откъсна най-горната страница от бележника и я хвърли в кофата с вода.