— Колкото и голям боклук да беше татко, щеше да ни отнеме много повече време да стигнем дотук, ако не беше той.
— Значи наистина си добре, Томи? Радвам се да го чуя.
— Естествено. Половината от хората тук са ми клиенти, за Бога.
Томи се облегна назад и ме изгледа подозрително, докато сервитьорката ни поднесе порции задушени омари с чеснови спагети и ни попита дали имаме нужда от нещо друго.
— Добре сме, сладурче — каза брат ми на сервитьорката, после се обърна към мен. — За какво искаше да говорим?
— Разбрах, че още залагаш — казах му аз.
— Кой ти каза? Ани, онази малка…
— Не съм говорил с нея.
— … кучка — завърши той, като имаше предвид своята прекалено търпелива и всеопрощаваща съпруга и майката на сина му. — Защо й се обади, Джак?
— Не съм говорил с Ани от Коледа.
— Тя трябва да е благодарна за живота, който й осигурих — каза Томи, като счупи един омар на две с ръце. — Дрехи. Коли. Където и да отиде, хората се отнасят с нея като с принцеса. Ще се наложи пак да й обясня защо не трябва да си отваря устата.
— А тя знае ли, че дължиш на мафията шестстотин хиляди долара, Томи? Защото съм готов да се обзаложим, че не си й казал за това.
— Това не е нейна работа, юнако. Нито пък твоя. Ако съм се забъркал в нещо, сам ще се оправя. Не се съмнявай в това.
— Иска ми се да можех да ти повярвам.
— Върви по дяволите. Не ме търси повече, става ли? Една картичка за Коледа е достатъчна. А още по-добре ще бъде, ако няма дори картичка за Коледа.
Томи хвърли салфетката си на масата и изхвърча навън.
34.
Оставих двеста долара за сметката и последвах Томи на булевард „Санта Моника“ — оживена градска магистрала, която прорязва каньон от офисни сгради на големи компании и други бизнеси, които обслужват работещите в тях: аптека, магазин за телефони на „AT&T“, различни модерни кафенета и елитни банки.
— Томи! Том! — извиках след него. — Да поговорим, става ли? Просто да поговорим. Том!
Той спря и се обърна намръщен, стиснал ръце в юмруци до тялото си. И преди бях влизал в конфликт с брат си, но този път ми се струваше по-сериозно.
— Не ми се бъркай в работата, Джак. Казах ти, че ще се оправя. Познавам тези хора.
— Имаш ли пари, за да си платиш дълга? Защото аз чух, че от мафията се канят да трошат кости — твоите кости, Том. А след това ще ти взривят колата и ще ти вземат бизнеса.
— Ако ме убият, няма кой да им плати, нали така? — ухили се Томи. — Не се бъркай, Джак. Не ме карай да повтарям.
— Колкото и да ми е забавно всичко това, налага се да се намеся заради риска, който поемат Ани и Нед.
— Да, вече виждам ореола над главата ти. Това не се ли изтърка малко?
— Значи вместо да ме оставиш да ти помогна, предпочиташ да бъдеш егоистичен, побъркан кучи син с невероятна мания за самоубийство и да унищожиш семейството си. Правилно ли те разбирам?
Томи се усмихна кисело.
— И какво предлагаш? Да покриеш моя заем, ако се откажа от залаганията? Ти си луд.
Той ми обърна гръб, но аз го настигнах и сложих ръка на рамото му.
С Томи се бяхме били толкова много пъти, че видях откъде ще дойде крошето, още преди да замахне към мен. Приведох се, забих рамо в корема му и го съборих. Двамата паднахме един върху друг, но моето падане беше смекчено от пухкавото тяло на добре охранения ми брат близнак.
Той измъкна ръката си и се опита да ме хване за врата, но аз го обърнах по корем и извих дясната му ръка зад гърба. После издърпах китката му между лопатките.
— Ох! Слушай, глупако — изръмжа той. — Ако някой от моите хора те види, ще ти смачкат главата на пюре. И аз няма да ги спра.
— Трябва да те заведа някъде — казах му аз. — А ти ще дойдеш с мен и ще се държиш прилично.
— Ти си луд. Ох!
— Аз съм най-добрият ти шанс, задник такъв. Винаги е било така.
— Копеле — изръмжа той. — Защо не пукнеш?
Изведнъж осъзнах какво ми казва. Как не се бях сетил по-рано — или просто бях отказал да приема очевидното?
— Ти ми звъниш, нали, Томи? По всяко време на денонощието ми звъниш и ми казваш, че ще умра.
— Какво? Ох, по дяволите! Никога. Никога не ти се обаждам, лайно такова!
После яростта изведнъж го напусна и той се разплака.
— Мръсниците убиха кучето ми.
— Кой? Кой го е направил? Кучето ти? Кучето на Нед?