— Мутри от мафията.
— Добре — казах аз. — Съжалявам, Том. Сега ще те пусна. Недей да се биеш с мен, става ли?
— А какво искаш, да ти благодаря? Ще има да почакаш.
— Искам да дойдеш с мен — и да се държиш прилично.
— Добре. Както кажеш.
Но аз все още не го пусках.
— Заклеваш ли се с пръстче? — попитах и закачих лявото му кутре с моето.
Той се поколеба няколко секунди, но после стисна кутрето ми със своето, както когато бяхме деца.
— Заклевам се с шибаното пръстче — отговори брат ми.
35.
Маргарита Есперанса каза на баба си, че ще се върне след няколко минути. После затръшна вратата зад гърба си, когато излезе от малката къща с кафява мазилка и червени керемиди на покрива на улица „Сейнт Джордж“, на пет минути от видеотеката, където беше ходила сто хиляди пъти.
Когато зави по булевард „Роуена“, беше сложила слушалките на своя „iPod“ в ушите си. Булевардът беше с четири платна и ярко осветени витрини: „Пица Хът“, „Блокбъстър“, „Суши-2-Го“. Беше оживена, съвсем безопасна улица. Никакви проблеми на хоризонта. Освен това Маргарита можеше да се справи с всеки проблем. Много ясно.
Тя махна на няколко познати деца и продължи към табелата на „Бест Бай“, която мигаше в края на следващата пресечка. Телефонът й избръмча за получено текстово съобщение.
Номерът й беше непознат, но само един човек на света я наричаше „Тигърмац“. И това беше Ламар Риндъл. Ламар беше суперготино момче от горните класове, от баскетболния отбор, който беше флиртувал с нея както лично, така и по телефона. Беше излизала с него и няколко други хлапета след училище, но се надяваше на нещо повече.
Лам: кво става, тигърмац
Маргарита: видео. „новолуние“. мн. об. вампири
Лам: „video world“?
Маргарита: аха :) близо, нали?
Лам: искаш ли пица след това?
Маргарита: не мога
Лам: ок. няма нищо
Маргарита се подпря на една пощенска кутия, за да прецени вариантите. Изборът беше между баба й и Ламар, така че нямаше какво да избира. Освен това „Пица Хът“ беше само на една пресечка. И все още дори не беше тъмно.
Тя написа на Ламар ново съобщение: „ок. ще се видим там“. После се обади вкъщи и каза:
— Ще отида да изям една пица. Пицарията се вижда от прозореца на кухнята. След това ще накарам Ламар да ме изпрати до дома, окей?
Маргарита се зае да репетира как ще се държи — искаше да запомни всичко, което щяха да си кажат с Ламар, за да може след това да разкаже всяка дума на най-добрата си приятелка Тоня. Усмихна се само когато си помисли за това. Но първо да отиде да си вземе филма с вампири.
Тя закрачи към видеотеката, а после неволно се затича от радост.
36.
Един черен микробус „Хюндай“ с лого на кабелна телевизия кръстосваше улиците на Лос Фелис.
— Твоето гълъбче е в клетката — каза Злокобния на мъжа, който седеше до него отзад. — Току-що излезе от къщата си. Ще захапе стръвта. Край с нея.
— Готов съм — отвърна Джейсън Пилзър, влязъл в ролята на Сцила — ужасното древногръцко чудовище с шест глави. — Нека аз да го направя. Тя е само за мен, нали?
Злокобния подаде клавиатурата на Сцила, който гледаше иконката, обозначаваща Маргарита Есперанса, докато се движеше по координатната система на GPS устройството.
Сцила се зае с клавишите, за да изпрати на Маргарита текстово съобщение от името на момчето Ламар, който й пишеше от няколко седмици.
И Маргарита отговори.
След като си размениха няколко реплики, Маргарита си промени решението и каза „да“. Щеше да се срещне с Ламар в „Пица Хът“.
Сцила усети потта по челото си. Потупа се по джоба на якето и извади новите си ръкавици.
След като чу разговора на Маргарита с баба й по телефона, Чистача паркира микробуса на булевард „Роуена“. На около двайсет метра от пицарията. Не по-далеч.
Сцила проследи как GPS иконката на Маргарита се приближава към иконката, която обозначаваше микробуса. Той погледна през тъмното стъкло в момента, в който момичето се приближи по тротоара покрай една книжарница за канцеларски стоки.
— Готина е — каза той.
— И е само за теб, Сцила. Готина мацка за теб. Смяташ ли, че ще се справиш с нея?
В продължение на няколко секунди Маргарита щеше да бъде между магазина за химическо чистене и паркирания микробус — като в лунно затъмнение.