— Сцила, ти си — каза Злокобния. — Веднага!
Сцила отвори вратата на микробуса и за пръв път видя мишената си както трябва. Момичето беше по-едро, отколкото си мислеше.
Беше висока поне метър и осемдесет и имаше спортна фигура. Разполагаше само с няколко секунди да вземе решение, така че Сцила скочи на тротоара, приближи се в гръб на момичето, хвърли чувала върху главата й и стегна възела. Тя изпищя невероятно силно и започна да се бори.
Сцила затисна устата й с ръка. Адреналинът беше толкова висок, че почти не усети как двамата със Злокобния вдигнаха момичето от тротоара и го хвърлиха в микробуса.
Злокобния затръшна вратите и удари по преградата към шофьорското място, за да накара Чистача да потегля, веднага. После двамата със Сцила се хвърлиха върху момичето, което не спираше да се съпротивлява.
— Хванах те — каза Сцила. — Бъди добро момиче.
Злокобния изкрещя:
— Ако си затваряш устата, ще ти дадем възможност да спечелиш!
Устата на Сцила беше пресъхнала. Беше напрегнат като пружина. Дори да искаше да се откаже, вече не можеше да го направи.
— Какво? — попита тя. — Какво мога да спечеля?
37.
Разнесе се свистене на спирачки, когато микробусът се закова на място. Вратите се отвориха и Сцила, и Злокобния изкараха момичето навън, като я държаха за дългите й ръце и крака. Бързо я отнесоха надолу по улицата и я хвърлиха на земята.
С едно внезапно и стряскащо бързо движение тя свали качулката от главата си и скочи на крака. После замахна, за да разчисти мястото около себе си, и се обърна към Сцила, който беше приклекнал в бойна готовност на по-малко от две крачки от нея.
Той се ухили под ски маската, която покриваше по-голямата част от лицето му. Това момиче изобщо не приличаше на противниците, срещу които се беше изправял в „Смъртоносните командоси“. Фактът, че беше толкова истинска, беше стряскащ и вълнуващ, но най-вече беше предизвикателство за него.
— Ей, Тигърмац — каза той на момичето. — Маци-маци.
— Кой си ти? — изкрещя му в отговор Маргарита.
— Аз съм този, който ще те пробва — отговори Сцила. — Играем един срещу друг, Маргарита.
Момичето се огледа и Сцила забеляза как тя преценяваше обстановката. Бяха на булевард „Роуена“, далеч от търговските центрове и магазините, на самия бряг на изкуственото езеро — мястото беше пусто колкото тъмната страна на луната. Колите профучаваха зад оградата, която отделяше езерото от булеварда.
Злокобния и Чистача танцуваха около Маргарита и изпълняваха финтови движения, които и самият Сцила беше използвал безброй пъти във военните игри. Така целта не само се разсейваше, но и нямаше накъде да избяга.
Но в ситуация, в която някои момичета щяха да се молят за милост и да плачат, това момиче се хвърли на бой. Ръката й се стрелна напред и основата на дланта й с пукот се заби точно в носа на Сцила.
Той падна назад с болезнен вой, като се държеше с две ръце за лицето. После видя как момичето се обърна и се опита да побегне, като се стрелкаше между другите двама, сякаш търсеше пространство за стрелба между защитниците в игра на баскетбол.
Чистача протегна дългата си ръка, сграбчи момичето за косата и я събори на земята. После я пусна и отстъпи крачка назад. Не беше неговият ред.
Сцила знаеше какво трябва да направи сега. Той се хвърли право към момичето, като си представяше как ще я събори на земята и ще я стисне за гърлото — но тя се оказа много по-бърза от него.
Тя се завъртя, удари го с някакво движение от джудо и последва удара с ритник в слабините му. Той видя ритника и успя да го отклони, така че да го посрещне с бедрото си, но въпреки това адски го заболя. Следващият й удар попадна в ръката му. Дали не му беше пукнала костта?
Той избягна още няколко удара, а когато все пак успяваше да го удари, не отстъпваше. Болката вече беше започнала да го захранва с енергия — истинска болка в истинска игра на живот и смърт. Болка, която разпалваше яростта му, докато обикаляше около нея. Злокобния и Чистача я дразнеха, притискаха я и размахваха ръце.
— Ще ви запомня! — извика им тя, като истински воин и яростен противник. — Теб. И теб. И особено теб, копеле!
Сцила видя как Маргарита се завъртя да го удари, но не улучи. Той не пропусна своя шанс и я удари по тила с дланта си. После я изрита в краката.