— Ще е от полза, ако ни разкажете всичко — настоя Круз.
— Не знам повече от това, което ви казах.
— Знаеш, Шери — каза Дел Рио, като вече говореше съвсем делово. — Знаеш много повече. И ще ти кажа какво. Ако ни помогнеш, няма да отидем в полицията. И няма да им кажем защо те смятаме за заподозряна в убийството на Шелби Къшмън.
— Заподозряна? Това е абсурдно. Защо да искам да убия Шелби?
— Не знам защо, но полицията може да поиска да те разпита по този въпрос. И по редица други въпроси.
Жената с лятната шапка го погледна ледено, но той я беше притиснал до стената и тя го разбираше.
Понякога Дел Рио много обичаше работата си.
Поне засега, този работен ден получаваше най-високата възможна оценка от пет звезди.
40.
Малко след четири следобед слънцето беше мътен бял диск, който блестеше в оловносивото небе. Водата в изкуственото езеро беше покрита с водорасли, а дърветата около него бяха масивни и покрити с дебел мъх като мамути с дълга козина, така че цялата сцена изглеждаше като от праисторическата епоха. Ако човек примижи, можеше дори да не види Лос Анджелис. Можеше да се престори, че шумът от движението по булевард „Роуена“ е просто от вятъра.
Токчетата на Джъстин Смит потъваха в земята, когато се спусна по склона към лентата, опъната между дърветата, с която беше оградено местопрестъплението — яркожълта линия сред смога и тягостния полумрак.
Лейтенант Нора Кронин повдигна лентата, за да мине Джъстин, но вместо да се заяде с нея, само я поздрави. Нещо се беше променило и Джъстин подозираше какво е то. Кронин вече беше толкова отчаяна от този случай, че беше готова да приеме помощ отвсякъде.
Дори от Private. Дори от Джъстин.
— Полицейският началник Фескоу те търсеше — каза Кронин. — Той е тук. Лично.
Джъстин кимна и продължи към полицаите, скупчени около трупа. Мики Фескоу, който беше висок сто и деветдесет сантиметра, стърчеше малко над останалите. Рядко се случваше началникът на полицията лично да пристигне на местопрестъплението, но Джъстин предполагаше, че и Фескоу е подложен на натиск отгоре.
За малко повече от две години бяха загинали тринайсет момичета. Фескоу беше повишен по средата на тази поредица от убийства, но сега лошите новини го бяха настигнали и заплашваха да погълнат кариерата му. Родителите на убитите момичета бяха сформирали комитет и всяка вечер се показваха в новините по телевизията. Хората бяха изплашени и разгневени.
Джъстин отпусна ръка на лакътя на полицейския началник.
Фескоу се обърна и каза:
— Джъстин. Радвам се, че си тук. Погледни.
Той й подаде чифт латексови ръкавици.
— Нещата ескалират и стават все по-неприятни.
Джъстин се наведе над трупа на Маргарита Есперанса. Един кабел беше вързан на примка и стегнат на шията на седемнайсетгодишното момиче.
Другият край на кабела беше залепен със скоч за лявата й ръка, която беше вдигната под необичаен ъгъл над главата й. А най-странното беше, че момичето беше застреляно поне два пъти — веднъж в гърдите и веднъж в лицето.
Сцената беше нагласена така, все едно момичето се беше обесило само. Какво трябваше да означава това, по дяволите? Все едно за пореден път имаха работа с различен убиец.
— Има ли някакви свидетели? — попита Джъстин. — Нещо? Каквото и да е?
— Изглежда е била убита точно тук — каза й Фрескоу. — Земята е изровена, все едно е имало някаква борба. Намерихме кръв по една купчина листа. Нейната или на убиеца. Може би е успяла да го одраска с нокти. Поне така се надяваме. Добрите също имат право на своя шанс.
— А чантата й? Намерена ли е?
— Не, няма я, както и обувките й. Това е познатият ти подпис. Тялото е открито от някакви хлапета, които са се обадили в полицията. Казаха, че тук не е имало никого, когато са пристигнали преди почти час.
Джъстин докосна студеното лице на момичето. Маргарита беше хубава, а освен това изглеждаше силна. По ръцете и лицето й имаше синини. Беше пребита жестоко, преди да се предаде.
— Позата на тялото очевидно е театрална — каза Джъстин на Фескоу. — Методът на убийството е различен от останалите случаи, което, за съжаление, е най-характерното за тази поредица от убийства. Но се питам защо е убита толкова скоро след Кони Ю? И защо първо е застреляна, а после е нагласена така, все едно е обесена?