41.
Луксозният апартамент на Сцила беше на булевард „Бъртън Уей“. Беше в едната от четири луксозни жилищни сгради, всяка от които висока около шест етажа. Сградите бяха подредени една след друга.
Апартаментът на Джейсън беше на последния етаж, с панорамна тераса от всички страни, която гледаше към хълмовете. Той никога не беше имал истински приятели, но апартаментът му помагаше да си намира повърхностни заместители и дори жени, с които да се среща.
Джейсън застана на терасата и се загледа в светлините на града, които гладко преливаха в небето и цялата вселена. Гледката беше убийствена, но този път красотата й не успяваше да го впечатли.
Той влезе обратно вътре, пусна телевизора и погледа как „Лейкърс“, баскетболният отбор от Лос Анджелис, размазва „Бостън Селтикс“. Изобщо не го интересуваше кой ще победи в тъпата игра, обожавана от хора без никакво въображение или блясък в монотонния си живот.
Джейсън имаше много неща, за които да мисли, но беше толкова натъпкан с болкоуспокоителни, че се съмняваше в способността си да разсъждава трезво. Щеше да се наложи да обясни на колегите си защо има лепенка на носа, очите му са насинени, а ръката му е превързана. Чудеше се какво да им каже и как да извърти нещата.
Междувременно Злокобния трябваше да дойде при него, за да поговорят за втория му шанс. Бяха си разменили няколко текстови съобщения, в които Злокобния обясняваше на Сцила колко се срамува от него, защото все пак той го беше вербувал.
Долавяше се неопределена заплаха, но и ясно предложение да изкупи вината си. Злокобния беше направил услуга на Сцила, като беше убедил Чистача да организират едно извънредно излизане, така че Сцила да може да изтрие петното от името си.
Злокобния му беше казал, че вече са избрали едно хубаво малко гълъбче и Сцила трябваше да се погрижи за нея още тази вечер.
— Толкова скоро? — попита Джейсън.
— Това проблем ли ти е? — попита Злокобния.
— Не. Тази вечер е добре.
На вратата се позвъни и Джейсън стана от дивана. Прекоси фоайето, като накуцваше, и натисна копчето на домофона.
— Аз съм — каза Злокобния. — С Чистача.
— Качвайте се.
Щеше да убие още едно момиче — но този път играта не му се струваше толкова забавна.
42.
Сцила отвори вратата на апартамента и Чистача влезе, следван плътно от Злокобния. Изглеждаха решителни и сериозни и Джейсън остана с усещането, че двамата са стари приятели, може би дори извън играта. Всъщност беше доста хубаво от тяхна страна, че изобщо го допускаха в нея.
— Как ти е носът? — попита Злокобния.
Той избра един фотьойл с кожена тапицерия и се отпусна в него, докато Чистача разглеждаше библиотеката.
— Добре е. Искате ли по една бира, момчета? — попита Джейсън.
— За мен не, благодаря — отговори Чистача. — Хубаво жилище, Сцила. Гледката оттук е страхотна. Той се приближи до плъзгащата врата, която водеше към терасата.
— Чакай да ти отворя — каза Джейсън, като с накуцване забърза да го настигне, вдигна резето на вратата и я дръпна, за да се отвори. — Гледката е убийствена — вижда се на петдесет километра разстояние.
Чистача подсвирна.
— Ей, Злокобен. Трябва да видиш това. Ела навън, човече. Все едно си на кино. Направо е кинематографично.
Джейсън избута настрани металните сгъваеми столове, така че тримата да могат да се подредят един до друг до парапета и да се насладят на Лос Анджелис.
— Виждаш ли това? — каза Чистача на Джейсън.
Той посочи към микробуса с логото на кабелна телевизия „Комкаст“, паркиран от другата страна на булеварда.
— Това е твоят шанс за изкупление, колега. Колата за тази вечер. Вярваш ли, че ще получиш втори шанс?
— Естествено, че вярвам — отговори Сцила.
— Ами няма, копеле. Тази вечер ти си гълъбчето.
Чистача бързо се наведе и сграбчи Сцила за коленете. В същото време Злокобния го блъсна по раменете, така че Джейсън се просна върху парапета, а главата и гърдите му увиснаха от ръба. Под него имаше двайсет метра празно пространство.
— Недейте! — извика Джейсън. — Пуснете ме, моля ви. Моля ви!
— Недей да хленчиш, нещастник дребен. Разпери криле и полети.
Коремът на Джейсън изстърга по бетона, когато го избутаха още няколко сантиметра навън. На булеварда под него фучаха коли. Кръвта се втурна в мозъка му и мислите му се завъртяха шеметно. Какво можеше да каже? Това ли беше най-невероятната игра в живота му?