Пред очите му се стрелнаха несвързани образи. Ръката на баща му, стиснала писалка. Свещеникът, който му даде първо причастие. Изражението на лицето на Маргарита Есперанса, докато се бореше за живота си. Собственият му глас отекна в главата му.
Не бива да умирам по този начин.
Не бива да умирам изобщо.
Беше прекалено изплашен, за да извика, когато го прехвърлиха през парапета, но ясно чу как Чистача изкрещя:
— Гълъбче!
43.
Ако трябва да бъда честен, моят сън понякога беше по-истински от действителността. По-фокусиран, с висока разделителна способност и ярки цветове.
Тичах по изровената земя към черната рампа на товарния хеликоптер „СН-46“. Мощната машина всъщност беше най-лесната мишена за афганците — ракетите им с топлинно насочване го откриваха по-сигурно, отколкото слънцето. Наоколо бяха хората ми, които крещяха от болка, а ушите ми пищяха от избухващите снаряди на минохвъргачките. Застанах на ръба на рампата и се изпълних с ужас, когато погледнах вътре и видях…
Господи, точно в този момент едно силно жужене ме изтръгна от съня и от най-важното откритие.
Очите ми рязко се отвориха и аз видях мобилния си телефон, който вибрираше на половин метър от лицето ми.
Сграбчих го и се загледах в него, а сърцето ми все още биеше силно. Часът беше 9:35. Обаждаше се Дел Рио.
Притиснах телефона към ухото си.
— Рик. Успах се. Никога не ми се случва.
— Няма проблеми. Трябва да ти кажа нещо, приятелю. Но няма да ти хареса.
Седнах на ръба на леглото. Коленете ми трепереха, все едно наистина бях тичал по камъни и чакъл. В устата си усещах вкуса на барут.
— Давай. Слушам те.
— Става дума за Шелби — продължи Рик. — Тя не е била точно такава, каквато си мислиш.
Изведнъж се събудих съвсем, мамка му.
— Какво точно означава това? Какво си открил? Казвай, Рик.
— Тя е била проститутка — изтърси Дел Рио. — По-точно казано, луксозна компаньонка. Същата работа. Има и още, Джак — тя се е върнала на работа, след като се е омъжила за Къшмън.
— Това е налудничаво. Кой е казал подобно нещо за Шелби?
— Джак. Джак, успокой се. Никога няма да те излъжа. Двамата с Круз говорихме с надеждни източници. Обличай се. Ще бъда пред вас след петнайсет минути. Трябва да разпитаме един свидетел.
Десет минути по-късно хвърлих куфарчето си на задната седалка на една от служебните коли — мерцедес S класа. Рик беше зад волана. Той ми подаде термочаша с кафе.
— Шелби не е била проститутка — казах аз. — Сигурен съм. Това са глупости.
— Мислиш, че лъжа? Защо да те лъжа, Джак?
— Не съм казал това.
— Сложи си колана — каза той. — Ще стигнем до дъното на цялата история. Ще разберем кой е убиецът и защо го е направил.
Дел Рио подкара колата все по-високо в хълмовете в утрото, което изглеждаше сиво от смога. Докато се изкачвахме, жилищата наоколо ставаха все по-луксозни. Виждаха се имения на стойност милиони долари, разположени сред ярка зеленина, със зашеметяващи гледки. Накрая Дел Рио намали скоростта и спря пред високите порти от ковано желязо на една от най-известните къщи в Бевърли Хилс.
От началото на 40-те години това имение на шосе „Бенедикт Кениън“ беше собственост последователно на един прословут журналист от жълтата преса, на един режисьор с награда „Оскар“ и на един саудитски принц. Сега просторната вила в средиземноморски стил се представяше като „Бенедикт Спа“.
Но и аз, както и служителите от полицейското управление на Лос Анджелис и многобройни заможни мъже от целия свят знаехме, че имението на скалите всъщност е луксозен публичен дом, понастоящем обитаван от Гленда Трийт — сводницата на звездите и на хората, които ги правеха звезди. А собственикът на имота беше не друг, а самият Рей Ночия.
— Нали не ми казваш, че Шелби е работила тук? — попитах невярващо.
Рик кимна веднъж.
— Мис Трийт не ни очаква — каза той. — Но трябва да я попитаме за Шелби, за да разберем истината от първоизточника. Предлагам ти да пуснеш така известния си чар.
— Тази сутрин не се чувствам много очарователен.
— Постарай се — каза Дел Рио.
44.