На двайсет метра по-надолу от главния вход на така наречения спа център имаше портал, който не беше заключен. Отворих го и започнах да си проправям път към басейна в задния двор на къщата на Гленда Трийт, като отмествах клоните на дърветата. Дел Рио ме следваше плътно.
Накрая спрях в края на една тераса, застлана с плочник, така че Рик да ме настигне, а аз да се огледам.
На небесносини шезлонги, обърнати към един кръгъл плувен басейн, седяха голям брой изключително хубави и стройни млади жени. В комбинация с басейна приличаха на сервирани ордьоври. Крехки мръвки със сос.
— Това е тя — каза Дел Рио и кимна към нея.
Жената беше на четирийсет и няколко години, с платиненоруса коса, вързана на конска опашка. Носеше козирка, с която приличаше на крупие от Лас Вегас.
В момента, в който погледът ми се спря на Гленда Трийт, тя вдигна очи и ни забеляза.
Мис Трийт изглеждаше почти по същия начин, както преди няколко години, когато беше влязла в новините с прозвището „сводницата на мафията“. След като я бяха арестували за склоняване към проституция, тя беше заплашила да отвори малкия си черен бележник пред медиите: дълъг списък с имена на нейни клиенти от шоубизнеса, финансите и политиката. В крайна сметка тя се беше отдръпнала от жълтата преса и мълчаливо беше излежала присъдата си от пет години. Говореше се, че в деня, в който излязла от затвора, Рей Ночия й е подарил ключовете от това имение, като награда за дискретността й.
Опитах се да си представя Шелби заедно с Рей Ночия и Гленда Трийт, но това продължаваше да ми се струва абсурдно. Шелби не беше нито корава, нито мръсница — поне онази Шелби, която познавах аз. Онази Шелби, която познавах, беше готова да се пошегува във всяка ситуация и да ти даде и ризата от гърба си. Може би точно това беше проблемът.
Гленда Трийт грациозно се изправи от шезлонга си и се приближи към мен и Рик, като ни оглеждаше преценяващо — както правех и аз в същото време. Очевидно си падаше по пластичната хирургия: около зелените й очи нямаше нито бръчица, беше слаба по холивудски маниер и с бюст като възглавница. Почудих се дали наистина можеше да плува в басейна, или тези изкуствени надуваеми приспособления я задържаха на повърхността на водата.
Тя ни удостои с легендарната си очарователна усмивка, която винаги ми се беше струвала малко измъчена. Естествено, беше ни помислила за клиенти. Представих Рик и себе си, после й подадох визитната си картичка.
— Не си нося очилата — каза ми тя.
Казах й, че съм от Private. Тя беше чувала за агенцията. Всички бяха чували за агенцията. Дори беше чувала лично за мен.
— Е, какво мога да направя за вас, господа? — попита Гленда.
Усмивката й беше изгубила малко от блясъка си.
— Маникюр? Козметична маска с водорасли?
— Трябва ми информация за Шелби Къшмън.
И последните останки от очарователната й усмивка се стопиха в небитието.
— Разбрах, че е мъртва — каза тя. — Извинете ме.
Тя ми показа гърба си и дългото си бедро, когато се наведе, за да прошепне нещо на ухото на една брюнетка на двайсет и няколко години, която седеше до басейна. Брюнетката взе един мобилен телефон и се отдалечи, за да се обади.
Гленда отново се обърна към нас и каза:
— Ще се наложи да ви помоля да напуснете. Това е частен имот.
— Само една минута, може ли? — казах аз. — За мен това е съвсем лично. Работя за съпруга на Шелби. Самата тя ми беше приятелка.
— Господин Морган, Шелби беше чудесна масажистка. Беше в състояние да направи четири или пет масажа на ден, като всеки от клиентите й да се почувства специален. Започна работа тук, след като се омъжи. Спомням си как ми каза, че се отегчава да стои сама вкъщи по цял ден. Колкото до това, което се е случило с нея, не знам нищо повече от онова, което пишеше в „Лос Анджелис Таймс“. А всички знаем какъв парцал е този вестник, разбира се.
— Дали е имало някой, който да е искал да навреди на Шелби? — попитах аз. — Някой, който да е отправял заплахи срещу нея?
— Тя беше много популярна — отговори Гленда. — Истинска душичка. Всички я харесваха, а тя си мислеше, че са й приятели.
Последните й думи бяха отправени над дясното ми рамо. Обърнах се и видях трима мъже, които излизаха на двора през стъклените врати на къщата.
Бяха облечени спортно, а под мишниците им се издуваше нещо. Познах двама от тях — бяха с Рей Ночия, когато се запознахме онази вечер на алеята пред къщата ми.