Единият от тях, който беше най-отпред, беше с черна риза, черни панталони и черно сако, без вратовръзка. Очите му срещнаха моите и аз видях, че той също ме позна.
— Какво правиш тук, Морган? Да не би да имаш час за масаж?
Вдигнах ръце, за да им покажа, че не търся неприятности. Но това нямаше значение. Неприятностите сами ме бяха намерили.
— Приличам ли на човек, който има нужда да плаща, за да го масажират? — казах аз.
45.
Мъжът в черно не беше повече от сянка на алеята пред къщата ми, докато стоеше зад Рей Ночия. Беше телохранител и сега можех да го разгледам по-добре: към края на трийсетте години, привлекателен за жените, които си падат по неговия тип, с напомпани мускули и тежковъоръжен.
Гленда се усмихна към него:
— Познавате ли Франсис Москони, господин Морган? Вие сте нещо като колеги.
— Срещали сме се — отговорих аз и му кимнах. — Франсис.
Освен това познах и мъжа, който стоеше точно зад Москони. Беше шофьорът на Ночия — господинът на петдесет и няколко години, който ми беше дал вероятно мъдрия съвет да не отказвам разговор с шефа му. Вече знаех кой е. Казваше се Джоузеф Ричи и май беше братовчед на капото.
След Ричи и Москони на двора излезе още един мъж. Беше млад, рус, със слънчев загар и приличаше на спасител на плажа, облечен с жълта риза с къси ръкави и светлокафяви спортни панталони.
Москони ме претърси за оръжие. На няколко метра от нас Спасителят направи същото с Дел Рио, който блъсна ръцете му и каза:
— Дръпни се и не ме пипай. Веднага.
Спасителят не му обърна внимание, а го завъртя и го блъсна към стената. Според мен това не беше добър ход.
Беше по-млад и вероятно в по-добра форма от Дел Рио, но това нямаше никакво значение. Дел Рио го удари точно по носа с един прав, последван от ужасяващ ъперкът. Русото момче се просна. Искаше ми се да изръкопляскам. Но после Ричи се хвърли към Рик и го сграбчи изотзад, като притисна ръцете му към тялото, а в същото време Москони насочи един деветмилиметров пистолет „Берета“ в слепоочието му.
— Спрете! — извиках аз. — Свършихме.
Вдигнах ръце. Продължих да ги държа вдигнати, така че Москони да ги вижда, докато ме доближаваше. Той замахна и силно ме удари с пистолета си. Явно не бяхме свършили.
Паднах на земята. И тогава вече наистина свършихме.
46.
Няколко секунди по-късно Москони застана над мен, като засенчи слабото слънце.
Усетих горчив вкус в устата си. В същото време си спомних как никой не знаеше, че сме тук. Противниците ни бяха по-многобройни и по-добре въоръжени от нас. Ако трябваше да заложа на изхода от тази битка, щеше да е по-умно да заложа на тях.
Москони заговори тихо, дори меко.
— Това беше заради начина, по който говореше на господин Ночия — каза той. — По дяволите, Морган, ставай.
С усилие се изправих на крака и в същия момент Москони ми удари силно дясно кроше в брадичката. Политнах назад и отново паднах, като смачках един шезлонг и строших една масичка. Пред очите ми танцуваха петна.
— А това беше, защото си влязъл без разрешение в чужда собственост — каза Москони. — И ме нарече Франсис.
Почувствах допира на студен метал, когато притисна пистолета си в ухото ми. Другите двама се занимаваха с Рик, като ругаеха и крещяха, докато го биеха.
— Трябва да се научиш на малко уважение, Морган. И ти, и твоят приятел.
— Разбрах — отговорих аз. — Наистина. Извинявам се. Ще ми помогнеш ли да стана?
Москони се засмя. После ми протегна ръка, аз я сграбчих и му извих китката, докато не изкрещя от болка и не се свлече на земята. Пистолетът му изтрака на плочника. Сграбчих го и притиснах дулото в слепоочието на Москони. Каквото повикало, такова се обадило.
— Хвърлете пистолетите на земята! — извиках на Ричи и Спасителя. — Пистолетите на земята и крачка назад.
Джо Ричи веднага остави пистолета си на земята. Спасителя го последва.
— Морган — каза Москони и се ухили злобно. — Стига толкова. Този път печелиш.
— Не стига — възразих аз.
Не исках да тръгнат след нас, нито да ни застрелят в гърба, затова им наредих да влязат в басейна.
Рик си свали обувките и часовника и слезе по стъпалата в плиткия край на басейна, като истински джентълмен. Москони си свали сакото и скочи във водата. Дел Рио блъсна Спасителя от ръба, за да падне в басейна.