— Да не забравите и тези — подвикнах след тях и хвърлих пистолетите им във водата.
Компаньонките се приближиха. Една от тях се подпря на коленете си и с отвращение се загледа в Москони. Беше миньонче с блестящи очи.
— А сега ние как ще плуваме вътре? — попита го тя.
— Размахвайте ръце и крака — посъветва я Дел Рио.
Гленда Трийт ни гледаше от един прозорец, обрамчен с лозница, докато двамата с Дел Рио си тръгнахме от имението. Махнах й за довиждане и тя съвсем очаквано ми показа среден пръст. За съжаление, това беше всичко, което получих от посещението си в „Бенедикт Спа“.
47.
— Смятай, че сме наравно — каза Дел Рио.
Той притискаше една шепа салфетки към разкървавения си нос, докато аз шофирах обратно към офиса.
— Какво значи това?
— Ти ми спаси живота. Отдавна чакам този ден.
— Нищо подобно. Те само искаха да ни стреснат малко. Нещо халюцинираш.
— Мамка му — измърмори Дел Рио.
— Защо Шелби е работила за Гленда Трийт? — попитах го аз.
— Тя беше твоя приятелка, Джак. Аз почти не я познавах.
От куфарчето ми на задната седалка се разнесе приглушен звън. Помолих Дел Рио да ми подаде телефона. Отворих го и видях, че имам десетина пропуснати обаждания. Казах „ало“ и чух гласа на Колийн.
— Къде си, Джак? Непрекъснато ти звъня.
— Видях. Бях на спа. Какво става?
Челюстта ми пулсираше, усещах главата си като кълбо от болка, а самочувствието ми беше понесло тежък удар.
— Джъстин иска да говори с теб.
— Свържи ме.
— Ще я предупредя, че си малко кисел.
— Свържи ме с Джъстин, Колийн. Настроението ми е страхотно.
Джъстин заговори бързо и развълнувано.
— Кметът е получил съобщение по електронната поща от онзи кучи син — каза ми тя. — Пише, че е оставил маратонките на Маргарита Есперанса в една пощенска кутия на „Ла Бреа“. В лабораторията проверяват маратонките. По дяволите, Джак, къде си?
— Задръж малко — отговорих аз.
Приближавахме се до една бензиностанция на ъгъла на „Сънсет“ и „Феърфакс“. Отбих и влязох в нея.
— Резервоарът е почти пълен — отбеляза Дел Рио.
— Влез в тоалетната. Измий си кръвта от лицето. Джъстин? Там ли си още?
— Кръв? Какво е станало с Рик? Какво става? Защо не си в офиса? Какво означава това, че си бил на спа?
Излязох от колата и отидох до отдалечения ъгъл на асфалтирания паркинг на бензиностанция „Шеврон“. Разказах на Джъстин за купона край басейна в „спа центъра“ и как Гленда Трийт беше потвърдила, че Шелби е работила там, но не беше отговорила защо.
— Ти си психоаналитик, обясни ми го — казах аз. — Защо е работила като проститутка?
— Не мисля, че мога да отговоря на този въпрос, без да я познавам.
— Представи си, че трябва да й направиш профил. Започни отначало.
Настъпи кратко мълчание. После тя каза:
— Шелби имаше добро чувство за хумор, нали?
— Много добро.
— Добре. Когато събереш равни части любов и омраза към самия себе си, понякога се получава добър комик. А понякога — проститутка.
Сигурно съм изръмжал в отговор.
— Грубо ли се изразих, Джак? — попита ме Джъстин.
— Шелби сигурно е разбрала нещо, което не е трябвало да знае. Може би за фамилията Ночия.
— Съжалявам.
— Това не е краят.
— Знам. Джак?
— Аха?
— Ще идваш ли в офиса? Двамата със Сай имаме съвсем различни версии за случая с ученичките. Имам нужда от трето мнение.
— Явно напредваме — отбелязах аз. — Идвам веднага.
48.
Когато двамата с Дел Рио влязохме в заседателната зала, четири чифта очи ни погледнаха със смайване, а може би дори шокирано.
— Няма човешки жертви — казах аз.
— Защото щеше да има прекалено много свидетели — добави Дел Рио.
Колийн влезе в залата, за да събере поръчките ни за обяд, докато аз очертавах теорията си за връзката между Шелби Къшмън и фамилията Ночия. Тя ме погледна и зениците й се разшириха. Челюстта ми беше доста сериозно натъртена. Скулата ми беше чудесно сцепена. И това бяха само контузиите, които се виждаха на пръв поглед.
— Бяха повече от нас — обясних аз.