— Както обикновено? — попита ме тя.
— С допълнително пържени картофи — отговорих аз. — И допълнително лед.
Когато Колийн излезе, дадох думата на доктор Сай.
— Джак, с Мо вече обсъдихме това и сме съгласни. Ако убиецът на ученички примамва жертвите си с фалшиви есемеси, той трябва да разполага с безжичен достъп до мобилните им телефони, в реално време.
Мо-бот се обади на свой ред. Беше с тениска без ръкави, която разкриваше преплетени цветни татуировки. Беше трудно да си я представя в Харвард, където беше защитила докторската си степен. Тя свали бифокалните си очила и каза:
— Сай има предвид, че според нас мръсникът ги причаква на определено място, вероятно в превозно средство, което не бие на очи. Да кажем, микробус. Убиецът улавя сигнала във въздуха, получава достъп до мобилното устройство на жертвата и практически го клонира. Точно така успява да изпрати собствените си съобщения, като използва името на някой от приятелите на жертвата, както е записано в нейния телефонен указател.
— А след като може да прави това — продължи Сай, — значи може да блокира и всички други входящи и изходящи съобщения. Доколкото знаем, не съществува програма, която да може да изтегли съдържание от мобилен телефон по безжичен път.
— Но можем да си представим какво би представлявала — отвърна Мо-бот. — А след като можем да си я представим, значи може да се направи.
49.
— Задръж тази мисъл. Джъстин?
Под очите на Джъстин имаше тъмни кръгове, но въпреки това тя изглеждаше добре. От друга страна, не можех да си спомня кога за последен път съм я виждал да се усмихва. Този случай я беше обсебил и не искаше да я пусне.
— От няколко дни ме тормозеше нещо и тази сутрин най-сетне ми се избистри какво е то — каза тя. — Преди пет години, в същата уличка, където беше намерена Кони Ю, е било изоставено друго убито момиче. Проверих в архива на „Лос Анджелис Таймс“ и намерих статията. Момичето се казвало Уенди Борман. На седемнайсет години. Точно както Кони Ю тя излязла от дома си, за да се разходи до авеню „Хайпириън“, и не се върнала. На следващата сутрин открили тялото й.
— Случаят с Уенди Борман не е разкрит, така ли?
Джъстин кимна и продължи:
— Жертвата е удушена. Зад ухото има синина от силен удар с тежък предмет. Няма свидетели, следи от сексуално насилие и изобщо каквито и да било следи от извършителя. Не ви ли звучи познато? Има и още. Липсват дамската й чанта и мобилният й телефон. И огърлицата — ръчно изработена златна звезда на верижка. Не са я намерили. А майка й казва, че винаги я е носела.
— Значи очевидно са взети, за да се фалшифицира убийство с цел грабеж.
— Питам се кога всъщност са започнали убийствата на ученички. Колко момичета е убил вече този мръсник? По колко различни начини? Дали не е имало някоя жертва още преди Борман?
Докато обядвахме, прегледахме задачите и работния график на всеки от нас. Всички в тази зала бяха от най-скъпите служители на фирмата, но това не ме интересуваше особено. Както очевидно и Джъстин.
— Добре, значи практически замразяваме всичко, освен Къшмън, националната футболна лига и случая на Джъстин — реших аз. — Няма да се занимаваме с нищо друго, докато не разрешим тези три случая. А ние ще ги разрешим.
С накуцване се изкачих по стълбите до кабинета си и Колийн ме последва до бюрото.
— Тази сутрин имаше обаждане — каза ми тя. — Може би е шега, но звучи зловещо, Джак. Трябва да го чуеш. Сериозно. — Вдигна слушалката, влезе в гласовата ми поща и включи високоговорителя на телефона.
Изпитах съжаление, че Колийн е трябвало да чуе призрачния електронен глас, който се разнесе от него.
— Мъртъв си — каза гласът.
Колийн изглеждаше шокирана. Гласът изобщо не звучеше като на шега. Прегърнах я и я притиснах към себе си. Тя измърка като котка и се разсмя. Какво да правя с тази чудесна, невероятна жена?
— Все още не, Колийн — казах й аз. — Все още не съм мъртъв.
Трета част
Какво общо има любовта?
50.
Двамата с Колийн бяхме в един бар, в който се носеше лек аромат на тежък физически труд. Казваше се „Барът на Майк Донахю“.
— Идвам тук повечето вечери след работа — каза ми тя.
Колийн беше с рокля на цветя и вталено розово сако, а дългата й коса се спускаше на вълни по раменете. Работеше усърдно, за да получи американско гражданство, но аз разбирах как този мрачен ирландски пъб с тъмната си наливна бира и тъмните си ирландски субекти й напомня за дома.