— Само да ти напомня — казах аз. — Вземи си пистолета.
— Аха. И ти си вземи твоя, Джак.
52.
Къщата на Кармайн Ночия беше на половин час от летище „Маккарън“ в Лас Вегас и на петнайсет минути от централния булевард в града. Спрях колата под наем пред високия портал на жилищния комплекс от затворен тип, обитаван от знаменитости, султани, собственици на казина и други мистериозни, свръхбогати хора, които често са клиенти на Private. Дел Рио слезе от колата и каза имената ни по домофона. Порталът се отвори.
Подкарах по завоите на една алея, докато стигнахме до втори портал. До домофона на този имаше табела от ковано желязо с номера на Ночия. Дел Рио позвъни, после и тази врата се отвори, за да ни пропусне.
Потеглих и почти веднага чух шум от течаща вода. Това ми се стори невъзможно на това място. Минахме по един мост над изкуствена река и продължихме покрай тенис кортове и конюшни, докато не стигнахме в двора на едно имение в испански колониален стил, пред което бяха подредени осветени палми.
Беше трудно да се повярва, че този натруфен оазис беше построен върху гол пясък, но точно това се беше случило.
Един мъж с джинси и червена риза без вратовръзка ни отвори масивната врата, въведе ни във фоайето и ни нареди да се подпрем с ръце на стената. После ни взе пистолетите и ни претърси за подслушвателни устройства. Видях как лицето на Дел Рио помръкна. Готвеше се да даде воля на гнева си, но аз му хвърлих предупредителен поглед.
Онзи с червената риза ни каза „Насам“ и ни поведе през поредица от колонади и помещения с високи тавани и покрай няколко мафиота, които играеха билярд, докато не стигнахме до голяма зала със стъклени врати, които водеха към един басейн.
Кармайн Ночия седеше пред камината и четеше книга с твърди корици. Беше среден на ръст и макар че беше само на четирийсет и шест, косата му беше посивяла. Беше облечен със сив пуловер и спортни панталони — небрежни, но идеално скроени от скъп плат. Несъмнено изглеждаше така, както трябва да изглежда един богат мафиот — наследникът на последната значима мафиотска фамилия на Западния бряг, който всяка седмица прибираше по няколко милиона нелегални долара.
Знаех доста за Кармайн Ночия. Завършил с отличие престижния университет „Станфорд“, имаше и магистърска степен по маркетинг от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През последните десет години се занимаваше с управлението на семейния бизнес с проституция, а вероятно и с наркотици. Синът на капото никога не беше обвиняван в убийство, но имаше няколко случая с проститутки, открити мъртви в контейнери за боклук. Един посредник, който беше внасял момичета от бившия Съветския съюз, беше изчезнал безследно.
А моят пистолет и оръжието на Дел Рио бяха останали върху един античен шкаф във фоайето.
Прекрачихме прага и Ночия веднага се изправи, като пъхна ръце в джобовете си. Покани ни да седнем и двамата с Дел Рио се отпуснахме на дивана с кожена тапицерия, поставен под ъгъл с неговото кресло.
— Донесе ли парите, за да откупиш брат си? — попита ме Ночия. — Надявам се. Защото в противен случай това е загуба на време за мен, нали разбираш?
Потупах джоба на сакото си и казах:
— Имам нужда от помощта ти за друго. Някой е убил Шелби Къшмън. Изглежда работа на професионалист и полицията в Лос Анджелис работи точно по тази версия. Ако знаеш кой е натиснал спусъка, бих искал да го разбера. Тя ми беше приятелка.
Докато говорех, Дел Рио се изправи и започна да се разхожда покрай стените на голямата зала, като разглеждаше снимките и пушките, окачени на тях. После се обърна към Ночия:
— Ти ли яздиш онези коне навън?
— Не знам кой е убил Шелби — отговори ми Ночия, като не откъсваше поглед от Рик. — Но мога да ти кажа, че ние много я харесвахме. Беше чудесна жена. Много интелигентна и много забавна.
Извадих тънкия плик от джоба на сакото си и му го подадох. Той го отвори и надникна вътре, където имаше чек за 600 хиляди долара. Хазартният дълг на Томи вече беше изплатен докрай.
— Ще предам това на когото трябва — каза Ночия.
После прибра плика между страниците на книгата, която четеше: „Дързостта на надеждата“.
Интересно. Зачудих се дали беше за или против Барак Обама.
— Ако чуя нещо за Шелби, ще ти се обадя — каза ми той. — Тази вечер останах впечатлен от теб, Джак. Ти направи каквото трябваше за брат си.