53.
Когато на следващата сутрин отидох в Private, Анди Къшмън седеше срещу бюрото в кабинета ми. Лицето му беше много червено, а около очите му имаше ярко бели кръгове от тъмните очила — доказателство за твърде много време, прекарано край басейна. Косата му беше сресана. Беше гладко избръснат, а дрехите му бяха спретнати и чисти.
Не изглеждаше като човек, който е ударил дъното, но аз не се съмнявах, че през следващите няколко минути ще стигне дотам.
— Имаш новини за мен — каза той.
Колийн ми донесе моя „Ред Бул“ и еспресо за Анди. И двамата й благодарихме.
— Анди, трябва да ти кажа нещо. Няма да ти хареса.
— Не се тревожи, Джак. Каквото и да е, ще го приема. Затова съм дошъл.
Кимнах, все едно бях съгласен с него. После казах на стария си приятел как бяхме открили къде е работила Шелби, когато е била убита: в „Бенедикт Спа“.
Анди скочи на крака и започна да размахва показалеца си като копие:
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?! Тя да е работила там? Това са стопроцентови простотии! Това е лъжа! Някой те лъже, Джак!
Изчаках Анди да свърши своята реч и пак да седне. Разбирах защо е разстроен.
— Нямаше да ти го кажа, ако не бяхме проверили, Анди. Съжалявам. Но това е самата истина.
Лицето на Анди беше почти лилаво от ярост. Дишаше учестено и плитко.
Притесних се, че може да получи сърдечен удар в кабинета ми, може би с фатален изход.
— Тогава ми кажи защо, Джак. Обясни ми защо. Тя имаше всичко, което поиска. Господи, ние имахме много активен сексуален живот.
Той отстъпи от бюрото ми.
— Искам доказателства. Трябват ми доказателства. Ти се занимаваш точно с това, нали така? Намираш доказателства? Доказателства, Джак, доказателства.
— Снощи двамата с Дел Рио ходихме до Лас Вегас и се срещнахме с Кармайн Ночия.
Анди стреснато ме погледна:
— А той какво общо има с всичко това? Това е абсурдно, Джак. Напълно абсурдно.
— Той е собственикът на „Бенедикт Спа“. Познаваше Шелби и не отрече, че е работила за него. Но не знаеше нищо за убиеца. Или поне така каза.
— Значи ми казваш, че жена ми е била курва и лъжкиня, а на всичко отгоре е работила за мафията? Защо, Джак? Тя нямаше нужда от пари.
— Много съжалявам, Анди — повторих аз.
— Значи убиецът може да е всяка мръсна мутра с пистолет? Това ли си открил досега?
— В момента работим по това. Всички работим по този случай. И ще открием човека, който го е направил.
Анди удари с юмрук по бюрото ми.
— Знаеш ли какво? Вече не ме интересува кой го е направил. Не искам да похарча и цент повече за нея. Майната му, Джак. Майната му на всичко.
Поклатих глава.
— Помисли, моля те. Ако не открием убиеца на Шелби, полицията ще продължи да се занимава с теб.
— Нека да се занимават. Те нямат нищо срещу мен и никога няма да имат. Ти току-що се лиши от работата си, Джак. Уволнен си.
Анди събори стола си, докато се изправяше, и изхвърча от кабинета ми. На вратата едва не събори Колийн.
— Правилно ли чух? — попита Колийн.
Беше с новия си часовник.
— Той ни уволни, така ли?
— Не. Тоест, да. Сега е в шок, но ми е приятел. Ще преместим случая на Къшмън в списъка от задачи, с които се занимаваме про боно. Продължаваме да работим по него. Но вече ще работим безплатно.
— Ще се погрижа за това, Джак — каза Колийн и затвори вратата на кабинета ми зад гърба си. — А аз все още ли съм ти приятелка, Джак?
54.
Круз паркира колата си пред „Бенедикт Спа“ и проследи с поглед една абсолютно зашеметяваща млада блондинка, която излезе от портала и пое надолу към улицата, и мястото, откъдето я гледаше. Беше висока около метър и шейсет и осем, с фина конструкция и къса момчешка прическа. Носеше черен клин, зелен спортен потник от спандекс и обувки без ток. Жената изключи алармата на своя кабриолет лексус, докато Круз се приближаваше към нея.
— Здрасти, може ли да спреш за малко? — каза той в движение.
Тя се качи в колата си и заключи вратата.
Круз извади значката си от задния джоб. Показа я на младата жена и направи жест, за да й покаже да си отвори прозореца.
— Откъде си? — попита го тя. — ФБР?
— Частен детектив — отговори той и се усмихна. — Трябва ми само една минута. Ти работиш в спа центъра, нали? Няма да боли, обещавам.