— Не съм спирал да мисля за Уенди Борман — каза Бруно. — Ето ти последния известен адрес на семейство Кастиля.
— Благодаря ти, Марк — каза Джъстин. — Има и още нещо, с което можеш да ми помогнеш. Запознай ме с най-добрия специалист по стари случаи, който имате.
Той бавно кимна.
— Смятай го за сторено.
58.
На Круз му трябваше целия ден и част от вечерта, докато успее да стигне до кинозвездата Боб Сантанджело — и накрая се наложи да го причака пред бар „Тедис Лаундж“ като някаква малоумна почитателка, докато актьорът излезе на улицата с целия си антураж.
Круз закрачи след един телохранител на актьора и стигна до перленосивия мерцедес на Сантанджело в момента, в който колата потегли. Круз притисна значката си в затъмненото предно стъкло и колата рязко спря.
Една от задните врати се отвори и навън излезе един от телохранителите. Беше азиатец или самоанец. Много едър мъж.
— Какво обичате, господине?
— Имам само няколко въпроса, после господин Сантанджело може да продължи по пътя си.
От колата се чу глас:
— Няма проблеми.
Сантанджело седеше отзад. Беше с тен, къса кестенява коса и набола брада. Носеше кафяво кожено яке като онова, с което беше облечен в „Голямата буря“. Актьорът му направи място и Круз седна до него.
Сивата лимузина отново потегли по улицата.
— Казвам се Емилио Круз — представи се Круз. — Частен детектив.
— Какво, по дяволите…? — каза Сантанджело. — Помислих, че си истински полицай.
— Съжалявам, че те разочаровам така — отговори Круз.
— Тогава за какво става въпрос? Елън е платила да ме следят ли?
— Не познавам жена ти.
— Но явно знаеш, че се казва Елън. Кажи ми какво искаш, при това бързо. На „Гауър“ ще трябва да слезеш.
— Разследвам убийството на Шелби Къшмън.
— Божичко. Горката Шелби. Сериозно! Не можах да повярвам, когато чух за това.
— Отдавна ли я познаваш? От колко време, Боб?
— Само от няколко месеца. Беше чудесна жена. И много забавна. Виж ме само — женен съм, имам си всичко, но всъщност исках само да бъда с Шелби. Влюбих се в нея. Мисля, че наистина се влюбих.
— Къде беше по времето, когато е била убита? Извинявай, но се налага да те попитам.
— Летях до Ню Йорк с Хо — отговори той и посочи телохранителя на предната седалка. — Онази вечер бях с Джулия Робъртс в ресторант „Меркюри“. Ако се налага, можеш да провериш.
— Ще го направя. Ако трябва да посочиш някого, който е искал да навреди на Шелби, кой ще е той?
— Не знам, човече. Може би нейният дилър. Орландо някой си. Веднъж й дадох пари назаем, за да му плати. Но никога не съм виждал този боклук лично. Знам само, че доставяше на много от момичетата в спа центъра.
Актьорът се наведе към шофьора и му нареди да спре.
— Тук слизаш, господин… ъ-ъ, Круз.
Круз се усмихна и поклати глава.
— Не, върнете ме до „Тедис Лаундж“. Там съм паркирал. След като вече сме толкова добри приятели.
— „Тедис Лаундж“ — каза актьорът на своя шофьор и се обърна към Круз. — Не искам да те виждам повече.
— Само в киното, приятел.
Емилио Круз се облегна на меката кожена тапицерия. В случая поне започваше да се появява някаква логика. Шелби Къшмън, момичето със златно сърце и богат съпруг, е имало, освен всичко и дилър на наркотици. Може би е проституирала, за да плаща за пристрастяването си.
На Анди това нямаше да му хареса, нито на Джак.
На никого няма да му хареса да разбере, че половинката му е била наркоманка.
59.
Когато влязох в кабинета си, чичо Фред се беше подпрял на една стена в ъгъла и говореше по мобилния си телефон.
Беше минала почти цяла седмица, откакто тримата с Дейвид Дикс и Евън Нюман ме бяха зарибили с голямата задача и обещанието за апетитен бонус. Поне до този момент обаче дори не бяхме заслужили таксата за разходите си.
Фред изглеждаше разтревожен още тогава. Сега челото му беше толкова набръчкано, че приличаше на някое от онези кучета китайска порода.
Футболът беше не само професията му, но и неговата страст — единственото нещо в живота, към което изпитваше истинска любов. Беше ми го казвал поне десет или повече пъти, още когато бях малък. Ако играта не беше честна, целият му свят щеше да отиде по дяволите.