— Разкажи ми всичко, моя прекрасна Кат.
Маймунката Трикси изкрещя, захвърли чипса и изтича по въжето, което беше опънато за нея. Оттам скочи на рамото на Сай, където приклекна и започна да бърбори към образа на Кат на екрана на компютъра.
— Здравей, Трикси, красавице… Добре, Сай, значи тази програма ми се стори позната отнякъде. Затова потърсих една друга, която е отпреди няколко години, но е с подобен стил. Написана е от един геймър с прякор Злокобния. Но моля те, скъпи, не залагай твърде много на това. Това е просто предположение, основано на един слух. Но пък наистина претърсих навсякъде.
— Кат, не знам как да ти благодаря. Това е най-близкото нещо до следа, с което разполагам от началото на това разследване.
— След няколко минути трябва да затварям — каза Кат. — Имаме точно толкова време, колкото ни трябва…
Кат разкопча блузата си и от колоните се разнесе техномузика със сложна мелодия и динамичен ритъм.
Мислите на Сай за шпионската програма останаха на заден план, той заключи Трикси в клетката и отново се обърна към Кит-Кат. Едрата, красива жена извади една шнола от гъстата си руса коса и започна да се измъква от дрехите си.
— Кажи ми какво ти се иска тази вечер, любовнико — каза тя. — А след това и аз ще ти кажа.
61.
По-късно същата вечер Сай седеше в сянката на страховитата, фантастична акула и пръстите му не се отделяха от клавиатурата, а очите — от екрана.
След като прекъсна видеочата с Кит-Кат, той беше пуснал прякора Злокобния в търсачките на компютъра си, откъдето излязоха траш бандите „Злокобен ангел“ и „Злокобна смърт“, както и думата „злокобност“ във всевъзможни абсурдни категории.
Сай бързо изчерпи възможностите на търсачките „Гугъл“ и „Бинг“ и започна да обикаля по форумите за програмисти, като търсеше някаква информация за шпионска програма, която да клонира мобилни телефони по безжичен път, както и за програмист с прякора Злокобния.
Провери всички форуми, които посещаваше, но не откри нищо. Затова изпрати съобщение по електронната поща на своя добър приятел Дарън в Индия.
Дарън работеше за един от най-големите интернет доставчици и отговори на Сай с линкове към ексклузивни уебсайтове, които бяха ограничени само за компютърни професионалисти от най-високо ниво. Освен това му изпрати и собствените си пароли за тях.
Сай си направи кафе и се зае да броди по тайните коридори на интернет.
Накрая попадна на истинско съкровище в един суперманиашки форум, за съществуването на който дори не беше подозирал, което само по себе си беше необичайно. Изрови името на Злокобния от един наскоро проведен диалог и прочете съобщение, което гласеше: Великият Злокобния е излязъл на улицата. Говори се, че е ключов играч в бойна игра в реалния живот, която се казва „Изродска вечер“.
Сай остана като прикован на стола, изпълнен едновременно с вълнение и страх, че и това може да се окаже задънена улица.
Ето защо Private бяха най-добрите — разполагаха с най-добрите ресурси и не бяха ограничени по начина, по който беше ограничена полицията. Работеха според собственото си усещане за справедливост. Сай използва паролата на своя приятел, за да пусне запитване за „Изродска вечер“.
Почти веднага му отговори един от членовете на форума, който го сметна за Дарън: „Дарън, пич. Какво да ти кажа. «Изродска вечер» е толкова маниашка, че се играе на съвсем друго ниво — в реалността“.
„Откъде знаеш за това?“
„Един геймър, който се казва Сцила, пусна няколко съобщения във форума на «Екстремна битка». Каза, че са го избрали за играта. Но може и да лъже. И аз се опитах да вляза. Дори не ми отговориха“.
„За пръв път чувам“, написа Сай от името на Дарън.
„Защото живееш в някаква землянка в Мумбай. Ха-ха-ха. На повечето места по света убийството не е игра. И въпреки това Сцила сигурно е бил надрусан, когато е пуснал съобщението“.
Сай записа сайта в паметта на компютъра си, като предполагаше, че е било точно така — Сцила наистина е бил надрусан. Както много други пристрастени геймъри, той вероятно вече не прави разлика между реалния и виртуалния си живот. И дори не вижда, че има разлика. Превърнал се е в своя виртуален герой, невидим и неуязвим.
Сай претърси геймърския форум „Екстремна битка“, докато не намери следното съобщение от Сцила: „Играта е на воини срещу курви. В събота вечер мислете за мен!“.