По-късно беше добавено ново съобщение от друг член на форума, с прякор Троянеца: „Събота е за играта. Неделя е за разплата. Сцила полетя от балкона си. Летенето е лесно. Трудното е да кацнеш на паважа“.
Сай отвори страниците с профилите на потребителите на сайта и откри, че Сцила е записан като Джейсън, а адресът му е в Лос Анджелис.
Беше четири часът сутринта, когато един от администраторите на форума най-сетне забеляза, че „Дарън“ е влязъл от неодобрен интернет адрес, и веднага блокира достъпа на Сай.
Сай си направи още кафе.
Пръстите му бяха изтръпнали, а ръцете му трепереха. Хвана чашата с две ръце и потърси в един легален новинарски блог информация за човек на име Джейсън, който е паднал от балкон в Лос Анджелис в нощта, в която беше убита Маргарита Есперанса.
Откри статия в интернет страницата на вестник „Таймс“.
Прочете я два пъти и се обади на Мо-бот.
Тя вдигна и изръмжа:
— Среднощните обаждания по телефона са едно от най-малко любимите ми неща на света, Сай. Веднага след рентгеновите прегледи за рак на гърдата.
Сай й разказа какво беше открил.
Тя го изслуша докрай, преди да отговори:
— Тогава кой е този Злокобния? Аз вече претърсих навсякъде, където се сетих. Ще се обадя на Джак.
— Остави го да спи. Предполагам, че това може да почака до сутринта.
62.
Вдигнах телефона, изкрещях „Още не!“ в слушалката и го хвърлих обратно на нощното шкафче.
Бях сънувал и бях стигнал дотам да погледна в товарния отсек на сваления хеликоптер „CH-46“. Вече почти можех да видя собственото си подсъзнание и бях взел решение какво да направя след това.
А сега сънят ми беше прекъснат.
Какъв беше въпросът?
Какво бях решил?
Телефонът отново звънна. Моят досаден неизвестен събеседник, който се обаждаше да ме заплашва със смърт, никога не ме търсеше повторно, след като бях вдигнал на първото обаждане и бях затворил.
Този път първо погледнах екрана на телефона. Обаждаше се Сай.
— Имам следа за случая с ученичките — каза ми той.
63.
Половин час по-късно вече бях в „Старбъкс“ и пиех шейк от портокал и манго заедно със Сай. Той беше облечен със синьо долнище на пижама с щампи на усмихнати личица и тениска с надпис „Животът е хубав“, и розово сърчице на гърдите. Косата му беше сплескана от мотоциклетната каска. При други обстоятелства щях да се пошегувам нещо за облеклото му, но все още бях уморен, а и той изглеждаше съсредоточен и адски сериозен. Разбърках шейка си със сламката и се опитах да се съсредоточа върху това, което искаше да ми съобщи.
— Работата е там, че някакъв тип на име Джейсън наистина е паднал от балкона на апартамента си, точно след като беше открито убитото момиче Есперанса. Според полицията в Лос Анджелис е било самоубийство.
— Джейсън е програмист, така ли?
— Не, работи в агенция за връзки с обществеността. Работил е.
— Не разбирам. Обясни ми пак каква е връзката.
Сай въздъхна. Знаеше, че не съм като него. Мога да се оправям с компютрите, но не съм маниак.
Той опита отново, като взе в двете си ръце една захарница с канела и една с шоколад на прах.
— Виж сега. Канелата е безжична програма, която може да клонира телефони, да изпраща и да получава съобщения, нали така? А шоколадът е военна игра — в истинския живот. Казва се „Изродска вечер“.
Той чукна двете захарници една в друга и продължи:
— Общото между двете е геймърът, който използва прякор Злокобния.
— Обясни ми пак какво представляват тези компютърни игри — помолих аз.
— Повечето от най-популярните са военни игри. Мо-бот играе на една от тях. Казва се „World of Warcraft“. Играта е MMORPG — ролева игра в интернет, в която по всяко време има много участници от целия свят. Играе се денонощно, по цялата планета. Има единайсет милиона регистрирани играчи всеки месец.
— Военни игри на компютъра. Повярвай ми, това със сигурност е за предпочитане пред истинските.
— Повечето от тези игри са за големи войни с цели армии. Играчите трябва да превземат държави или планети — в миналото, в настоящето или в бъдещето. Играта е пристрастяваща, сериозно пристрастяваща. Човек се отнася към нея така, сякаш е истина. Разбираш ли? Следиш ли мисълта ми дотук?