— Аха — потвърдих аз.
— Има и по-малко игри, в които битките са един срещу един — играчите се сражават като самураите от едно време или като римски войници. Понякога имат съотборници или съюзници, нещо като военни другарчета.
— Не се съмнявам, че всичко това води нанякъде, Сай, иначе нямаше да ми се обадиш в пет и половина сутринта, но…
— Дръж се още малко, Джак, става ли? Аз изобщо не съм спал.
— Държа се. Продължавай.
— Добре. Представи си, че един играч с прякора Сцила се хвали за бойна игра в реалния живот, която се казва „Изродска вечер“. Според неговото описание играта е битка на „воини срещу курви“.
— В реалния живот?
— Точно така, Джак. И в нощта, в която е убита Маргарита Еспернаса, Сцила — истинското му име е Джейсън — е полетял от терасата си. Намерих статия за това в интернет версията на „Таймс“. Същата вечер мъж на име Джейсън Пилзър е извършил самоубийство.
— Да обобщим — казах аз. — Някакъв програмист с прякора Злокобния създава безжична програма за клониране, за да прониква в чужди мобилни телефони.
— Така изглежда.
— И освен това е играч в тази реална бойна игра, която се казва „Изродска вечер“?
— В реалния живот. И е много добър играч — каза Сай.
Взех захарницата за канела и продължих:
— И някакъв тип, който се представя с прякора Сцила, но всъщност се казва Джейсън Пилзър и работи в агенция за връзки с обществеността, също играе на тази игра. И в събота вечер се е самоубил…
— С това разполагам засега, Джак. Все още не съм събрал всичко, но нещата отиват натам. Има прекалено много взаимовръзки, за да е съвпадение. Въпреки че е мъртъв, Джейсън Пилзър е следа, която ще ни отведе донякъде. Мисля, че вече сме много близо до истината.
— Значи трябва да внимаваме?
— Трябва изключително много да внимаваме.
64.
Трябваше да започнем да внимаваме сега, точно тук — в блока на Джейсън Пилзър на „Бъртън Уей“ в Бевърли Хилс. В Бевърли Хилс няма много високи жилищни блокове, но тази улица беше изключение от правилото. Всички сгради от тази страна на „Бъртън“ имаха тераси с изключителна гледка към хълмовете.
Преброих нагоре до балкона на шестия етаж. Плъзгащите врати към апартамента бяха затворени.
— Защо е скочил Джейсън Пилзър? — обърнах се към Сай.
— От разкаяние. Не, шегувам се.
През последните няколко часа бях събрал малко информация за Пилзър. Беше двайсет и четири годишен, от отдела за обслужване на клиенти в уважавана агенция за връзки с обществеността. Вероятно е изкарвал около петдесет хиляди долара годишно, което не беше зле за млад мъж в тези трудни времена, но и не представляваше чак такъв голям приход, за да си позволи подобно жилище. Миришеше ми на семейна спестовна сметка или може би на богати, разведени родители.
Чух изсвирване на гуми, когато колата на Боби Петино спря до бордюра. Той излезе с черния си копринен костюм за три хиляди долара и пъхна под чистачката една табелка, на която пишеше, че е тук по служебен въпрос. След като поздрави мен и Сай и включи алармата на колата, той подхвърли:
— Най-сетне истинска гореща следа. Добра работа, Сай. Какво каза Джъстин за това, Джак?
— Тя работи по този случай от друга страна. Покриваме всички възможности.
— Добре. Започвам да усещам предпазлив оптимизъм — заяви Петино. — Изразява се в леко боцкане във възголемите ми уши.
Последвахме ушите на Боби през фоайето с под от черен мрамор към рецепцията, където имаше огромен разкривен букет от екзотични цветя. Петино ни представи на портиера, който се казваше Сам Уилямс и беше възрастен мъж с униформа, и му показа съдебната заповед за претърсване.
— Влизал ли е някой в апартамента на господин Пилзър, с изключение на полицията? — попита го Петино.
— Госпожа Костела от апартамент 6-А си прибра фикуса. След това ми наредиха да заключа вратата и да изчакам майката на господин Пилзър да пристигне от Ванкувър.
— Случайно да сте видели Джейсън Пилзър в нощта, в която е загинал? — попитах аз.
— Не, така и не го видях. Вече се беше прибрал, когато застъпих на смяна. Пуснах до апартамента му един доставчик от аптеката, а към единайсет господин Пилзър се обади на рецепцията, за да ме предупреди, че очаква приятели.
— Тези приятели на Пилзър — казах аз. — Той спомена ли как се казват? Видяхте ли ги?