Започнах да се чувствам като принц — един от малцината избрани в Лос Анджелис. Не вдигнах очи от книгата, докато не ми донесоха пържолата с броколи, която си бях поръчал.
Но после мислите ми бързо ме върнаха към действителността.
Мислех си за брат ми, по-голям от мен само с три минути. Толкова много приличаше на баща ни, че не го харесвах дори само заради това. Томи със сигурност беше също толкова самовлюбен, арогантен и убеден, че всичко му се полага по право.
Но според мен невинаги е бил такъв.
Двамата бяхме неразделни от детската градина до девети клас. Спомням си, че дори имахме тайни сигнали с жестове и думи. Доверявахме си абсолютно всичко, винаги се застъпвахме един за друг и спечелихме черните си колани в един и същ ден. А после баща ни започна да ни изправя един срещу друг. Накара ни да се състезаваме и всичко се промени.
Татко очевидно предпочиташе сина, който носеше неговото име и споделяше неговите цинични възгледи за света. Аз постепенно се отдалечих от тях и се сближих с чичо Фред. Том започна се държи жестоко с майка ни, точно както баща ни. А когато се опитах да я защитя, двамата с Том вече станахме истински врагове.
Сервитьорът прекъсна мислите ми, за да ме попита дали искам още едно питие, и аз му казах, че искам.
В ресторанта влязоха мъж и жена и се настаниха на съседната маса. Беше първа среща — веднага се виждаше. Двамата си размениха дълъг поглед, който показваше, че намират всичко в другия за напълно очарователно и вечерта най-вероятно ще завърши в леглото.
Пих още малко и мислите ми се насочиха към Колийн. Тук щеше да й хареса. Помислих си да я заведа у дома — в къщата, в която преди живеехме заедно с Джъстин. Никога не бях водил Колийн там. Това ми се струваше прекалено объркано. Много харесвах Колийн и не исках да я нараня, макар че понякога правех точно това.
Бях й казал, че вкъщи не е съвсем безопасно и си почивам по-добре, когато прекарвам нощта в прегръдките й в нейното сладко и уютно жилище. Тя разбираше, че нарочно я държа на разстояние, но се задоволяваше с това и се надяваше, че някой ден ще се променя. И това само умножаваше моето чувство за вина и объркване — какво ли ще се случи с нас двамата.
Телефонът беше в ръката ми.
Започнах да набирам номера на Колийн, но след това внимателно го затворих и изпих на един дъх остатъка от питието си.
Не бях честен с нея. Трябваше да прекратя тази връзка, но не можех да си представя как ще й причиня болка и освен това ще я загубя.
Така че платих сметката, оставих голям бакшиш и излязох от ресторанта, като си мислех: „Да ти го начукам, Джак“.
68.
Джъстин не можеше да спре да мисли за убийствата на ученичките, дори когато отчаяно се опитваше да го направи. Тя прекоси дългия прохладен коридор с флуоресцентни лампи и бутна вратата, на която пишеше „301“. Бюрото на сержант-детектив Шарлот Мърфи беше едното от четирите в голямата стая със следи от влага по тавана и стените, в едно скрито крило на сградата на полицейското управление. Тук живееха и умираха старите случаи.
— Шарлот — представи се детектива, като стисна ръката на Джъстин.
Шарлот Мърфи беше облечена с тъмносини панталони с мъжка кройка и риза със закопчана яка. На верижка на шията й висеше златната полицейска значка. Изражението й беше резервирано, но строгото й лице беше смекчено от изключително красиви сини очи и дружелюбна усмивка.
Мърфи представи Джъстин на колегите си, после я покани да седне.
— Разполагах с няколко часа, за да извадя нещата на Уенди Борман от архива. Искаш ли първо да погледнеш досието й? Не бързай. Аз имам много друга безнадеждна работа, с която да се занимавам.
Детектив Мърфи побутна към Джъстин дебела папка с три перфорирани отвора.
Джъстин веднага я отвори, а после започна да я разглежда бавно, за да не пропусне нищо.
Папката беше пълна с канцеларски полиетиленови джобове, в които съдържанието беше описано по каталог и подредено хронологично. В първите няколко имаше фотографии на Уенди Борман във вида, в който беше открита — убита в една задна уличка, недалеч от булевард „Хайпириън“, на броени метри от мястото, където беше намерено тялото на Кони Ю. Момичето беше напълно облечено, косата й беше подгизнала, а лявата й ръка беше скрита под купчина найлонови торби за боклук.
След снимките имаше скици на местопрестъплението и ксерокопия на седемте страници от доклада на съдебния лекар. Причината за смъртта беше удушаване с ръце.