Следваха копия от бележките по случая на детектив Бруно, захванати с телбод и пъхнати в един джоб. После стенограми от разпита на единствената свидетелка, Кристин Кастиля, на единайсет години.
И списък с откраднати вещи — съдържанието на раницата на Уенди Борман. Бяха й отнели и едно ръчно изработено бижу — златна верижка за шията със златно украшение във формата на звезда.
Към края на папката бе приложена снимка на Уенди Борман с тази огърлица, когато още е била жива, застанала между родителите си. Вече беше по-висока от тях и беше преметнала ръце през раменете им. Уенди — широко усмихнато, русо момиче със спортна фигура. Изглеждаше така, все едно никога не трябва да умре. Това беше непоносимо.
— Готова съм да видя съдържанието на кутията за веществени доказателства — каза Джъстин. — Или поне така си мисля.
Детектив Мърфи й подаде чифт латексови ръкавици от машината, после използва джобно ножче, за да разреже червеното тиксо, с което беше облепен обикновеният картонен кашон. Отвори капака, извади голям хартиен плик и го разпечата.
Джъстин усети прилив на адреналин — нетърпеливото очакване, което не можеше да контролира. Именно то я беше накарало да се заеме с криминалистиката и да стане толкова добра в работата си.
В този плик можеше да има нещо, което да хвърли светлина по случая с ученичките.
А може би дори да разкрие убиеца.
Тя бръкна в плика и извади чифт ластични джинси, двайсет и осми номер, и небесносиня трикотажна тениска с дълбоко деколте.
После отново пъхна ръце в плика и извади чифт маратонки за джогинг „Найки“ и небесносини чорапи.
Джъстин подреди дрехите на масата и разгледа местата, където от криминологичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис бяха изрязали парчета за изследване.
— Предполагам, че кръвта е от жертвата?
Мърфи кимна в знак на потвърждение.
— Трябва да взема дрехите й за малко — каза Джъстин.
— Полицейският началник Фескоу и окръжният прокурор Петино вече разрешиха това — отговори Мърфи. — Давай.
Тя побутна формуляр и химикалка към Джъстин.
— Лявата ръка на Уенди е била под някакви торби за боклук — продължи Мърфи. — Дъждът не е намокрил ръкава. Ако бях на ваше място, щях да го проверя. Сегашната технология е много по-добра. Особено при вас в Private.
— Да не губим надежда — каза Джъстин.
— Не, да хванем проклетия кучи син — поправи я детектив Мърфи.
Тя отново се усмихна, но този път усмивката й показа на Джъстин колко корава и безмилостна беше в действителност.
69.
— Помниш ли случая с убийството на Уенди Борман? — попита Джъстин.
Във въздуха се носеше миризма на пържена риба, пържен лук и пържени картофи.
Джъстин беше седнала от едната страна на малка квадратна масичка в столовата на гимназията в Белмонт, а от другата страна седеше Кристин Кастиля. Единствената свидетелка на отвличането на Уенди Борман вече беше на шестнайсет години. Дребничко момиче, обгърнало тялото си с ръце, докато гледаше Джъстин отдолу нагоре с големите си очи, наполовина скрити под гъстите кестеняви кичури на челото си.
Човек нямаше нужда да бъде психолог, за да разбере, че Кристин е изплашена. Джъстин знаеше, че трябва да действа внимателно, но и самата тя не се чувстваше особено сигурна. Отчаяно се нуждаеше това момиче да й каже нещо, което да я отведе до убиеца на ученички, преди да е убил отново.
— Бях само на единайсет години, когато се случи — отговори Кристин. — Нали знаете това?
— Да, знам.
Джъстин завъртя сламката в пластмасовата чаша с диетична кола и лед.
— И все пак, можеш ли да ми разкажеш какво видя? — настоя тя. — Трябва да го чуя от теб.
— Да не мислите, че същите момчета — те сигурно вече са мъже — са убийците на момичетата от града?
Някой изпусна леген с чинии зад умивалниците. Трясъкът беше ужасен и допълнително изопна нервите им.
Джъстин изчака хлапетата в столовата да спрат да ръкопляскат, преди да отговори:
— Възможно е. Между убийствата на Уенди Борман и Кайла Брукс има пролука от три години. Затова никой не се е сетил да ги свърже. И точно затова е толкова важно да разбера на какво си станала свидетел. Ако Уенди Борман е била първата им жертва, може да са допуснали някаква грешка.