Двамата мъже, които следеше Круз, се казваха Кени Оуен и Ланс Рихтър. И двамата бяха съдии от националната футболна лига. Оуен беше плешив, с лунички. Рихтър беше с двайсет години по-млад от него, с буйна кестенява коса, наскоро изгорял от слънцето и с безвкусно голям часовник „Ролекс“, който сигурно тежеше към половин килограм.
Преди пет минути при съдиите беше седнал Виктор Спано — един от високопоставените мафиоти от фамилията Марзуло, базирана в Чикаго.
„Да му се не види!“ — Круз едва не се беше изпуснал да го каже на глас.
73.
Спано изглеждаше така, все едно току-що е излязъл изпод душа, и носеше кобур под мишницата на светлосиньото си сако. Разказваше на съдиите за страхотната вечер, която беше прекарал снощи в хотел „Наутилус“, от другата страна на улицата. Според него в Америка нямаше по-сексапилен град от Маями, дори Лас Вегас не можеше да го измести от първото място.
— Майката беше малко по-секси от дъщерята. Но малката беше по-палава.
Рихтър сви рамене и попита:
— Господин Спано, това не беше ли, как да се изразя, кръвосмешение?
— Не бе — отговори Спано. — Това беше доведената й майка. За какъв ме смятате? За някакъв перверзник?
Тримата се засмяха. После момчето с буйната коса каза:
— Сериозно, господин Спано. Да се върнем на темата за задачата, която имаме за тази седмица. Отборът на Тенеси да падне само със седемнайсет точки загуба в Оуклънд? Да се задържи разлика от седемнайсет точки не е лесна работа, така че може да се стигне до голямо напрежение.
Спано отговори:
— Разбирам накъде биеш, Ланс, но нали знаеш какво казват? Напрежението е нещо, което човек си причинява сам. Вие сте професионалисти. Не виждам никакъв проблем.
До Круз се приближи един бездомен младеж, облечен с бански гащета „Спийдо“ и мръсна зелена тениска. По устата му се виждаха херпеси от употреба на амфетамини. Младежът му поиска дребни, за да плати за образованието си в колежа.
— Закриваш ми слънцето — каза му Круз.
Хлапето — вече бездомник — настоя:
— Точно затова им викат „дребни“, пич. Няма да фалираш.
Докато нахалният младеж се махне, Спано и съдиите вече бяха приключили със срещата си и се разделиха. Спано се върна в своя хотел в стил арт деко от другата страна на улицата, а съдиите се качиха в едно такси и поеха към центъра на града. Това нямаше значение.
Круз вече разполагаше с всички факти. Коефициентите показваха, че се очаква отборът на „Тенеси Тайтънс“ направо да разбие „Оуклънд Рейдърс“. Съдиите трябваше да предотвратят това и да запазят разликата от седемнайсет точки. Ако го направеха, някой щеше да спечели много милиони долари. Круз извади айфона си и се обади на Джак.
— Имам добри новини. Много добри новини. Записах как уговарят следващия мач. Получихте ли всичко, капитане?
— Идеално. Записахме всичко. Аудио и видео. Кой беше този със синьото сако?
— Виктор Спано. От Чикаго. Мафиотската фамилия Марзуло.
— Не е истина просто — каза Джак. — Добра работа, Емилио. Прибирай се. Имаме нужда от теб.
74.
Джъстин беше в „Бесо“ — забележителният ресторант, собственост на актрисата Ева Лонгория и прочутия готвач Тод Инглиш. Ресторантът беше в огромно помещение с висок таван и беше прочут с оригиналната си мексиканска кухня. От кръглото сепаре на Джъстин се виждаше целият ресторант, но тя не гледаше звездите. Това не беше в нейния стил. Вместо това разлистваше една малка купчина абитуриентски книги на различни випуски от частното училище „Напредък“. Сервитьорът разчисти масата и донесе сметката й.
— Хареса ли ви вечерята, доктор Смит? Вкусен ли беше морският език с лимон?
— Да, Рафаел. Направо съм пристрастена към морския език с лимон. Всичко беше идеално.
В действителност, с изключение на рибата нищо не беше идеално. Джъстин беше открила десет момчета, завършили „Напредък“ между 2004 и 2006 година, които донякъде отговаряха на описанието на Кристин Кастиля. Някои бяха с остри носове, на други им стърчаха ушите, но нито един от тях нямаше полицейско досие.
Плати сметката си и докато чакаше служителя на паркинга да й докара колата, включи телефона си, за да провери за нови съобщения. Имаше пропуснати обаждания от Боби и Пеги, майката на Кристин Кастиля. Възможно ли беше? Дали Кристин е направила някакъв пробив?