Двете си отдъхнаха, наслаждаваха се на чистия въздух, примесен с миризмите на морето и кораба. Водачите им в бягството също започнаха да се усмихват, щом Балея се скри зад хоризонта. Ренерей, която бе техен колар през първите дни, вече не мълчеше непрекъснато и им представи своя брат Трюун. Елфът само склони глава с късо подстригана черна коса. Ериан забеляза, че лявото му око е със застинала неподвижно зеница и е винаги кръвясало. По кожата наоколо личаха белези и тя си науми да попита Ренерей какво го е сполетяло.
Намери сгоден случай вечерта на четвъртия ден от плаването. Вече бяха прибрали съдовете след вечеря, но жаравата в бдително поддържаното и покрито огнище още тлееше. Платната над главите им се издуваха, вятърът разстилаше облаци, които закриваха звездите. Лиана спеше на койката си и Ериан се облегна на фалшборда, за да погледа водата, плъзгаща се бързо назад покрай кораба. Опитваше да си представи какви ли твари плуват под повърхността. Чу как някой спря до нея и изви глава - Ренерей се подпря в същата поза.
- Омайващо е, нали? - подхвърли Ериан.
- Прекрасно е - съгласи се младата елфида.
Лицето ѝ бе покрито с тъмен загар от живота в Южния континент Калеюс. Имаше леко скосени зелени очи, изострени нагоре уши като листа от дърво и високи скули. В тъмното очите ѝ искряха, уловили отраженията на звездите по водата.
- Кога ще стигнем? - попита Ериан.
Ренерей сви рамене.
- Ако вятърът остане попътен, ще видим архипелага Орнаут утре преди залез. И след не повече от два дни ще стъпим на брега.
- На кой бряг? - уточни Ериан. - Ако вече можеш да ми кажеш...
Тя упорито бе задавала въпросите си на Ренерей и докато пътуваха заедно в Балея, но не научи нищо.
Елфидата се усмихна.
- Да, сега мога да ти кажа. Островът е разположен навътре в архипелага. Ние го наричаме Херенденет, тоест „безкраен дом“ на вашия език. Островите в Орнаут са повече от две хиляди, много от тях не са отбелязани на никоя карта. За да се състави пълна карта на архипелага, не стига цял един живот, а това е в наша полза. За жалост откъм морето Херенденет не е привлекателна гледка - канари и черни камънаци, макар че много други острови имат пясъчни плажове, лагуни и дървета. Но той е напълно подходящ за нашата цел.
- Като те слушам, явно е същинска прелест - сухо отбеляза Ериан.
- Не се заблуждавай, наистина е красив във вътрешността. Но за да се добереш до него, трябва да познаваш пътя. Рифовете са безмилостни към всяка грешка.
- О, разбирам...
- Съмнявам се, но скоро наистина ще разбереш - засмя се Ренерей. - Който не знае извивките на протока, не може да ни достигне.
- Но може да долети.
- Отгоре ще съзре гола пустош. Привидността е толкова из- мамна понякога...
- Значи всичко сте предвидили? - попита Ериан с присъщия си скептицизъм.
- Да, още преди три столетия - натърти Ренерей, взря се в лицето ѝ и добави: - Мъчно ти е за него, нали?
Ериан се сепна от думите, но не можеше да отрече правотата им. Макар и затаена, оставаше ѝ надеждата, че Дензър все някога ще може да дойде при тях, а сега... Боговете да се сгромолясат дано, та той не беше мореплавател, а щом истинският вид на острова е недостъпен за погледите и отгоре... Всъщност това не я изненада.
Чувстваше се обаче откъсната от всичко познато и Дензър ѝ липсваше, колкото и да се радваше на Лиана. Копнееше за докосването на ръката му, за звучния му глас, за дъха му по шията си, за силата, която той влагаше във всяко начинание. И за неговата неизменна подкрепа, колкото и да се проточваха понякога разделите им. Ериан не се съмняваше в решението си и все йак усещаше как неизвестността гризе нейната увереност и вещае незнайни опасности за дъщеря ѝ. Дензър щеше да ѝ бъде опора, но го нямаше тук и тя трябваше да черпи от собствената си сила, макар и немалка, за да поддържа вярата си.
Ренерей ѝ помагаше с дружелюбието си, с уважение и с разбиране. Ериан се зарече, че ще се постарае да я задържи наблизо колкото се може по-дълго. Само на боговете беше известно какво я очаква в Херенденет.
- Знаеш, че и него бихме приели, но има други, под чието желание да ни намерят се крият далеч по-неприятни подбуди - продължи елфидата и я избави от необходимостта да отговори на неудобния въпрос. - Издирват ни денем и нощем повече от десет години. И те, и техните врагове биха желали да ни унищожат.