Не беше изненада, че никой не е съставил подробна карта. Дори плаването от Южния континент до външните острови налагаше да бъде използван голям кораб за океански преходи, но безбройните острови навътре можеха да бъдат обиколени само с по-плитко газещи съдове. Кой би посветил целия си живот на толкова мъчна задача? Затова не се знаеше много за вътрешността на архипелага, а на повечето брегове там не бе стъпвал ничий крак.
Щом започнаха да различават отделни дървета и големи камънаци по чакъла край водата, първият помощник-капитан избъл- ва поредица от заповеди, повечето елфи пъргаво се покатериха по мачтите и свиха платната. Скоро останаха само две, с които корабът напредваше полека. Останалите моряци се бяха надвесили през борда и се взираха във водата, а неколцина непрекъснато мереха дълбочината с лотове от въжета и оловни тежести в краищата им. Капитанът застана на руля и избра курс близо до брега на един остров, където дъното пропадаше стръмно.
Елфите сякаш забравиха за пътниците и незабавно изпълняваха всяко нареждане да свият или да разпънат платна, а откъм носа начесто се провикваха след всяко мерене.
Корабът едва пълзеше в протока. Ериан забеляза, че под планшира са наредени дълги дебели пръти. Лесно се досети за какво биха ги използвали елфите, но не ѝ се искаше това да се случва. Изопнатите лица на моряците ѝ подсказваха колко голям е рискът въпреки сериозния опит на екипажа в промъква- нето из архипелага.
Напредваха предпазливо около час, докато заобиколят острова отляво, и пуснаха котва в широк проток - оттам хоризонтът във всяка посока беше осеян с късове суша. Екипажът си отдъхваше в бързо гаснещата светлина, скоро Ериан надуши аромата на готвено, някой тихо засвири с флейта. Ериан и Лиана седяха на закрепени с мрежи и въжета сандъци. Ренерей дойде при тях с чаши чай.
- Няма да продължим през нощта. Само безумец би налучквал протоците към Херенденет в мрака. Тук сме незабележими откъм открито море, а и малцина биха успели да ни последват толкова навътре в архипелага. По-добре да не ви описвам колко малко оставаше да отъркаме кораба в един риф. И утре рисковете няма да са по-малки.
Ериан взе своята чаша и се загледа в дъщеря си, която наведе глава да вдиша изпаренията от благоуханната отвара.
- Но нали сте минавали неведнъж оттук? - промълви Ериан накрая.
Елфидата кимна.
- Теченията разместват пясъка, кораловите рифове растат неспирно. Протоците се променят. При всяко плаване обновяваме картите на архипелага. Налага се да внимаваме.
- Ще стъпим ли на брега утре?
- Искам да ходя по пясък! - обади се изведнъж Лиана, щом отпи от чая.
Елфидата се засмя и завъртя глава.
- Малка принцесо, няма пясък там, където отиваме. Но някой ден с теб ще се разходим по дюните, обещавам.
Ериан забеляза топлотата в погледа ѝ и попита:
- Имаш ли деца?
Разсеяно приглади косата на Лиана, която се отдръпна, за да си изпие чая. Дори за майка ѝ беше лесно да забрави в миг какви сили вече овладяваше нейното съзнание и каква мощ можеше да отприщи.
- Нямам - отвърна елфидата, - макар че копнея за това. Толкова съм заета, че не остава време някой мъж да ми обърне внимание, но няма да е така винаги.
- Ти ще бъдеш чудесна майка.
- Засега мога само да се надявам - кимна Ренерей, - но ти благодаря.
Нощта се изниза бързо, екипажът се наслаждаваше на краткия отдих, защото знаеше колко труден ще бъде денят. „Океански бряст“ отново потегли в хладното утро и Ериан се събуди от бавното клатушкане и особената тишина, в която напредваха по тесния проток към Херенденет и зовящите отдалеч гласове.
Тя побърза да стане и облече бричовете, вълнената риза и кожената куртка, които Ренерей ѝ бе дала. Преди да излезе от каютата, Ериан се загледа озадачено в кротко спящата Лиана. Момичето обикновено кипеше от жизненост и скачаше от постелята с първите лъчи на слънцето, но по време на плаването спеше все по-дълго. Майката подозираше, че някой ѝ помага в това. Но се събуждаше бодра и ведра, за щастие приемаше без никакво недоволство откъсването от всичко привично в краткия си досегашен живот.
През целия изпълнен с безпокойство ден корабът пълзеше между островите. Спокойни лагуни се редуваха със скупчени стърчащи скали или внушителни вулканични зъбери, чиито върхове се губеха в облаците. Както и предишния ден, повечето моряци не слизаха от такелажа, готови мигновено да разпънат или свият платната след рязко прозвучала заповед.