Но тръгнеше ли с мага от Ксетеск, както беше длъжен да постъпи, рискуваше никога повече да не види своите жена и син. И щеше да наруши обещанието, което даде на Диера - Гарваните няма да потеглят отново на бой, водени от него.
Въздъхна и за кой ли път се зачете в писмото до Дензър. Търсеше някаква насока към онова, което го безпокоеше толкова силно.
Скъпи съпруже,
Знам, че ще намериш това писмо неотворено, защото Съветът на Дордовер е сляп за най-очевидното. От известно време ми се струва, че старшите магове в Школата не правят добро на Лиана, а здраве- тойев опасност от маната, която привлича, но не може да овладее.
Понякога ѝ е много мъчно за теб, но май е проумяла, че няма как да си с нас тук, макар че не разбира докрай причините. Иска ми се някой ден да ѝ обясним заедно, но може би прекалявам с надеждите.
Знам, че в този момент се чудиш накъде ли сме тръгнали и защо не споделих тревогите си с теб чрез мисловна връзка. Трудно би разбрал, защото си откъснат от всекидневието ми с нашето прекрасно дете. А и трябва да свършим работата сами, без ничии съвети да ни отклонят от пътя. Лиана знае това. Знам го и аз.
Представям си гнева ти. Убедена съм, че Съветът на Дордовер ще скрие от теб моето бягство. Жалко че няма да присъствам, когато поставиш Вулдарок на мястото му. Моля те, разбери, че само аз мога да я придружа - ако замеся и теб, ще изложа всички ни на голям риск.
Искам да знаеш, че ни закрилят и отиваме на сигурно място, където Лиана ще овладява призванието, за което е родена, а в същото време ще се радва на живота си като прелестно момиченце. Има хора, които са вникнали в дарбата ѝ и искат да я развият. Долових доброжелателството им и Лиана е щастлива, че ще се срещне с тях. Мисля, че и ние има с какво да им помогнем. Въпреки могъществото си те са стари и изтощени.
Трудно сдържам вълнението си. Мисля, че намерихме онези, за които толкова се надявахме да съществуват. Или по-скоро те ни намериха. Пътешествието ще бъде дълго и крие опасности, но те моля да не се тревожиш за нас.
Ще ти пратя вест веднага щом е възможно, а когато настаня Лиана, може би пак ще се видим. Засега се сбогувам. И двете проляхме сълзи, докато умувахме колко дълга може да бъде раздялата ни с теб, но така е най-добре.
Вече съм уверена, че Лиана ще бъде първата истинска магьосница. Значи ще започнем да градим по-добро бъдеще за всички.
Пожелай ми късмет. Магията е една, маговете са еднакви.
Твоя завинаги,
Нещо в тези редове лишаваше от спокойствие Дензър не само заради пътешествието, на което Ериан бе тръгнала с тяхна- та дъщеря. Изглежда бе свързано с нескритото желание на маговете от Дордовер да намерят жената и детето, за да ги върнат в Школата. Дензър нямаше търпение да поговори с всички от Гарваните, но най-много искаше да се види с Илкар. Наложи се Незнайния да му се сопне, че първо има нужда от отдих.
Ранното утро отмина, в Корина настана оживление. Предстоеше много работа и макар че Незнайния не успяваше да сдържи вълнението, изобщо не му хрумваше как биха могли да открият една магьосница и невръстното ѝ дете в този огромен свят. Разполагаха само с писмо, отправната точка на пътешествието им и смътни намеци за древна магия, за която не бе чувал досега, а и не я проумяваше. Но щом Дензър смяташе, че това е важ- но, Незнайния не виждаше смисъл да тъне в съмнения. О, богове, колко полезен щеше да им бъде Троун сега... но го изгубиха завинаги.
Застана над люлката и приглади русо кичурче, преди да целуне Джонас по челото.
- Няма да се бавя дълго, малкия.
Изправи се, изви глава и зърна Диера, спряла на прага, облечена с тънка блуза и домашна пола. Разрошената ѝ коса се спускаше и пред лицето, но не скриваше изражението ѝ. Той прекрачи към нея и отвори уста, но тя опря пръст в устните му.
- Не сега, Сол. Ще ми кажеш по-късно. Щом трябва да тръгнеш, поне можеш да ми отделиш следващия час.
Целуна го и езикът ѝ се мушна в устата му. След малко Незнайния се отдръпна, стиснал раменете ѝ.
- Ще събудим Джонас. Пък и знам едно по-уютно място.
Хвана ръката ѝ и двамата тръгнаха към спалнята.
Вятърът брулеше гората, изтръгваше корени и със страховита мощ забиваше откъртени клони в земята. Стволове на млади дървета се мятаха из Трънливата гора като съчки, трошаха всичко по пътя си и накрая се надробяваха на трески, които вихрушката запращаше в смъртоносни облаци.