- Да се проваляте ли? - повтори Мириъл. - Кой казва, че сте се провалили?
- Лиана е мъртва! - сопна се Незнайния. - Дойдохме да я спасим. Значи се провалихме.
- Разбирам как изглежда всичко във вашите очи. Разбирам и защо Ериан реагира така. И ние сме натъжени от загубата на двете ни посестрими. Но Лиана беше толкова необикновено дете, че всъщност никога няма да си отиде от света. Само тялото ѝ ще почива в земята.
- Какви ги приказваш? - озъби се Хирад. - Нали я убихте?
- Тя вече беше мъртва. Моля те да не се съмняваш в това.
- Трябва да убедиш Ериан, не нас - по-кротко каза варваринът.
- Знам. - Очите на Мириъл блеснаха от внезапен приток на бодрост. - Но и вие трябва да разберете, че не се провалихте. Напротив. Запомни думите ми - вие току-що дадохте спасителка на този свят. А светът ще се нуждае от спасителка, повярвай ми.
- Не проумявам - завъртя глава той.
Говоря за Ериан. Това, което сега носи в себе си, трябва да бъде опазено. За късмет дордоверците помислиха, че са постигнали целта си със смъртта на горката Лиана. Единството е сила и още не бива да позволим да изчезне от нашето измерение. Не ми е лесно да го опиша с достъпни за вас думи, но структурата на магията и измеренията е подложена на натиск, не се съчетава с естествената подредба на нещата и само Единството я поддържа. Докато структурата не се върне към нормалното, Единството остава жизненоважно за всички, дори и за онези, които виждат зло в него.
Хирад се мръщеше.
- Ако Ериан умре, светът ще умре с нея, тъй ли?
- О, няма съмнение, че ще възникне нова подредба, но хаосът, развихрен из Балея и между измеренията, би изглеждал страшен като края на света за онези, които го видят. Дано повярвате, че е несравнимо по-добре засега да поддържаме Единството живо.
- Аха, схванах - закима Хирад.
- Още не си, но и това ще се случи - усмихна се Мириъл. - А сега се питам дали двама младежи като вас ще могат да ме отнесат обратно в къщата. Много съм уморена.
- Младежи ли? - промърмори Хирад. - Незнаен, не се отнасяше за теб.
- Помниш ли какво ти казах за моя юмрук?
Вдигнаха старата елфида на сплетените си ръце и я понесоха по пътеката над брега.