- Нямам извинение за постъпката си, но няма и да се оправдавам - промълви Незнайния и протегна ръка към Диера. Тя отстъпи назад. - Не можех да му откажа, както той не би ми отказал.
- Но нито за миг не помисли да отвърнеш с „не“, нали?
Той само завъртя глава.
- Не помисли какво загърбваш, когато реши отново да съберете Гарваните!
Диера изплю името, сякаш ѝ остави гаден вкус в устата.
- Да, защото сме... най-добрите. Заедно имаме по-голям шанс да открием Ериан и Лиана и да се завърнем невредими. Не го правя за пари, Диера. Знаеш, че дължа живота си на Дензър.
- Нищо ли не дължиш на мен и на Джонас? - Изражението ѝ се смекчи мъничко. - Знам защо потегляш. Затова те обичам. Но ти дори не ме попита, Сол. Сякаш няма значение какво мисля аз. А като си помисля, че може да не се върнеш, сърцето ми се къса... - Тя се взря настойчиво в очите му. - Сега аз и Джонас сме твоят живот.
- И какво искаш да сторя?
- Както и да се чувствам сега, все пак те разбирам. Ще намирам утеха в това, че Гарваните ще бъдат с теб, за да те подкрепят. Но ми се иска да мислиш първо за нас преди да направиш нещо. Ние те обичаме, Сол. Просто се върни при нас.
Тя го прегърна силно и Незнайния с изненада усети, че по бузите му се стичат сълзи.
- Ще се върна. Повярвай ми, никога нищо не правя, без да мисля за теб. За мен има значение какво мислиш ти. Само че нямах избор и не би могла да ме разубедиш.
Диера опря пръст в устните му, после го целуна.
- Не ме ядосвай накрая. Просто тръгвай.
Той се откъсна от нея, яхна коня си и потегли на север към Джулаца. Докато пришпорваше животното, следван неотлъчно от Дензър, Незнайния се питаше ще види ли жена си отново.
Вулдарок седеше в челото на дълга маса. От двете му страни се бяха наредили още осмина - хората и елфите, избрани в Кворума на Дордовер.
Пред тях гордо се бе изпъчил висок мъж, около когото стояха в полукръг петнадесет стражници на Школата. В малката зала се усещаше леден полъх, но не заради виещия отвън вятър, а предизвикан от държанието на госта и погнусата, която пробуди появата му у седящите тук. Нямаше по-противен човек за маговете, но ето че той омърси със стъпките си земята на Дордовер. Отметнатата качулка откриваше обезобразеното му лице, а черната татуировка на шията напомняше за омразните му стремежи.
Когато се появи пред портата на Школата, настана суматоха и накрая се стигна до тази среща, уговорена набързо. Колкото и да нб го понасяха тук, поне за малко надделяха изумлението и желанието да научат какво го е довело на място, откъдето е малко вероятно да си тръгне жив.
- Сам се излагаш на немислима опасност, Селик - подхвана Вулдарок. - За мен е твърде изненадващ дори фактът, че още си жив.
- Имате късмет, че е така - отвърна Селик и другите се под- смихнаха с презрение.
Говорът му беше бавен и трудно разбираем заради страшните наранявания на лицето.
Вулдарок се взираше в него и едва сдържаше доволната си усмивка. Лявата половина от лицето сякаш бе замазана с небрежно прокарана четка. Оголената вежда увисваше рязко надолу, сляпото око под нея беше млечно бяло и неподвижно. Личеше, че бузата е била раздрана с остри нокти и ъгълът на устните се кривеше. От тази страна нямаше зъби в устата.
И това му бе причинено от заклинание на магьосница от Дордовер. Отначало всички смятаха, че Леденият вятър, сътворен от Ериан, е погубил втория човек сред Черните криле след капитан Травърс. Но той бе оцелял, въпреки че Гарваните опожариха замъка. Сега Селик предвождаше Ловците на вещери, по-малобройни, но все така настървени.
- Изобщо не си представям как твоето оцеляване може да Донесе късмет на някого в Дордовер - сопна се зло ухилен Бериан, старшият секретар на Кворума.
- Ще ти се наложи - невъзмутимо отвърна Селик. - Защото имаме едни и същи цели, дори това да ви е неприятно.
- Нима? - изви вежди Вулдарок. - Много ми е любопитно как стигна до подобно заключение.
- Погледнете се - седите насреща толкова самодоволни, че ми се гади от вас. Въобразявате си, че никой не знае с какво се занимавате. Аз обаче научих, че сте изгубили нещо много ценно и искате да си го върнете. Желаете момичето пак да бъде тук. А единственият, който наистина е способен да ви помогне, съм аз. И ще го сторя, защото в това нямаме разногласия. Тази магия не бива да процъфти, иначе ще унищожи всички ни. Аз знам накъде са се запътили и ми е известен поне един от помощниците им.