Поредното кимане. Лиана вдигна глава да погледне Ериан, която ѝ се усмихна и я погали по косата.
- Добре - промълви Ефимер. - Чудесно. Според теб как ще ти помогнем?
Лиана поумува.
- Ще прогоните лошите сънища.
- Точно така! - плесна с ръце Мириъл. - Ще направим и още нещо. Знам, че когато се мъчиш, понякога си ядосана. Ще те научим как да спираш болката и да правиш с магията тъкмо онова, което искаш от нея.
- Имаш голяма дарба, Лиана - добави Клирес. - Ще ни позволиш ли да я направим безопасна за теб?
Ериан не знаеше дали дъщеря ѝ проумя последния въпрос, но Лиана пак кимна.
- Добро момиче - похвали я Ефимер. - Искаш ли да ни попиташ нещо?
- Не - завъртя глава момичето и се прозина. - Мамо?
- Да, сладката ми. Май ти е време за сън.
Готвачката и малкият ѝ помощник дойдоха да приберат съдовете, докато Ериан вземаше на ръце Лиана.
- Ще я сложа да спи и ще се върна, но може да се позабавя.
Клирес сви рамене.
- Не бързай. Ние ще бъдем тук. След толкова чакане май можем да потърпим още малко, за да си поговорим с теб.
Лиана заспа в прегръдката на Ериан още преди да влязат в стаята.
- Много ти се събра, милата ми - прошепна Ериан и пъхна куклата под завивките. Пак я обземаха угризения. - Наспи се добре.
Целуна Лиана по челото и тихо затвори вратата. Ренерей чакаше в коридора.
- Ще стоя тук и ще се ослушвам. Ако се размърда и те повика, ще дойда да ти кажа.
- Благодаря ти - каза Ериан. - Ти си ни приятелка, нали?
- Надявам се да е така - отвърна елфидата.
Ериан побърза да се върне в трапезарията и завари на масата блюда с месо и зеленчуци. Имаше поднос с вино в кристална кана и чаши. От лулата в ръката на Ефимер се виеше дим към тавана без украса. В ума на Ериан се мярна ясен спомен за Дензър, опрял гръб на дърво и невъзмутимо вдишващ гадно миришещия дим от тютюна си, докато другите от отряда на Гарваните обсъждаха наближаващия край на света. Тя се усмихна, но пак ѝ домъчня, че той не е до нея.
- Значи заспа веднага? - попита Авиана и Ериан кимна. - Добре. Хапни си, сипи си вино и седни по-близо до нас, за да не се надвикваме.
Ериан си сложи малко от гозбата и наля половин чаша вино, после седна до Ефимер, която издуха дима встрани от нея.
- Моля те да ни извиниш за противния навик - изрече елфидата дрезгаво. - Но тази пушилка носи облекчение на дробовете ни и уталожва болките в ставите. За жалост сама чуваш, че не се отразява добре на гласовете ни.
Тя подаде лулата на Авиана, която всмукна дълбоко и се разкашля, докато поемаше дима с миризма на дъб, рози и приятна билка, която Ериан не разпозна.
И сякаш видя четирите жени отново, със свеж поглед, осъзна колко са престарели и изнемощели. На светлината от маслените лампи и свещите кожата по лицето на Ефимер изглеждаше изопната, сякаш всеки миг можеше да се скъса. И беше блед Фон за искрящите зелени очи, в които толкова добре проличаваше магическата ѝ дарба. Ериан лесно откриваше и топлата светлина в тях. Ефимер ѝ се усмихна.
- Сигурно си мислиш, че малко е оставало да закъснееш с идването си при нас. Не си далеч от истината.
- Ефи, недей да пресилваш - сгълча я Мириъл, но и нейният глас се накъсваше от дима.
- Нима пресилвам? - по-остро изрече Ефимер. - Аз поне не бих си затваряла очите за риска, който всички поемаме, нито за края, който сами ще си причиним.
- Нека тя научи цялата истина - подкрепи я Клирес.
- Какво трябва да знам? - потръпна Ериан.
Мекото сияние в очите на Ефимер изчезна, погледите и на четирите елфиди не оставяха съмнение в могъществото им.
- Хайде, Ефи, казвай - подкани Клирес.
- Ериан, и за тебе е очевидно, че ние сме твърде стари дори по мерките на елфите, а и магията не може да отлага до безкрай неизбежното.
- Налага се да добавя - каза Клирес, - че никоя от нас не би си правила труда все така да се вкопчва в живота, ако не бяхме принудени да чакаме.
Ефимер кимна.
- Ще видиш неща, които няма да ти допаднат. Ще ти се прииска да ни спреш заради онова, което ще правим с Лиана. Ще се боиш от надвисналата над нея заплаха, и то с пълно право, защото ще има опасности във всеки ден от нейното обучение. Уви, такива са злощастните последствия от вредите, които са ѝ причинили нейните учители в Дордовер.
- Вреди ли?...
Ериан застина, мисълта ѝ се замъгли от избуяващ страх.
- Успокой се, Ериан, нищо не е непоправимо нито за тялото, нито за съзнанието ѝ. Ние спирахме кошмарите, които я тормозеха във вашата Школа. Затруднението е в това, че тя е твърде малка, за да понесе добре Пробуждането. Ако пък не успее да вникне в нашите уроци, може да пострада ужасно.