- Смърт?... - едва изрече думата Ериан.
- Това е най-голямата цена, която всеки маг е застрашен да плати, когато се опитва да използва дарбата си - напомни Клирес. - Но при Лиана последствията може да бъдат твърде разтърсващи и далеч преди смъртната заплаха. - Тя вдигна ръка, за да предотврати следващия въпрос на Ериан. - Знаем, че Лиана вече е усвоявала мана на Дордовер, сякаш това е най-естественото нещо в света. Тъкмо следите в маната ни насочиха отначало, защото ги проучваме отдавна. Но в нейното съзнание назрява сблъсък, причинен от обучението ѝ в Дордовер. Дарбата ѝ е разгърната само отчасти и се боим, че обучената в тази Школа част от нейното съзнание ще ни се противи, ако не я научим да не го прави. За всекиго би било трудно да разбере какво искаме, а за толкова невръстно дете...
Клирес вдигна рамене.
Ериан остави вилицата и сплете пръсти пред устата си. Умът ѝ трескаво търсеше изход.
- Не може ли да изчакате, докато порасне още малко? Да я опазите от беди, докато не бъде по-готова?
- Така щяхме да постъпим, ако беше възможно. Но процесът на нейното Пробуждане вече е започнат. Съвсем ненужно.
Погледът на Мириъл се прикова в очите на Ериан.
- Как тъй?
- Каквото и да са ти казвали, старшите магове в Дордовер са се надявали, че тяхната магия ще потисне останалите ѝ способности, затова глупашки са решили да пробудят тази част от дарбата. Не се съмнявам, че са те залъгвали как това е единственият начин да я спасят.
- Да, но...
Тревогата биеше като закъсняла камбана в главата на Ериан, беше на прага на паниката.
- Всъщност са искали да спасят себе си от Лиана. Само че изобщо не са имали представа с какво се захващат. Твоето доверие в тях е изложило Лиана на опасност от собственото ѝ съзнание. Както и нас.
- Не, не! - Ериан въртеше глава и не успяваше да събере мислите си. - Нали уж можехте да ѝ помогнете? Да я направите същата като вас? Защо и сега е в опасност? Дойдохме тук да се избавим от заплахите.
Студените пръсти на Ефимер стиснаха ръката ѝ.
- Успокой се, дете. Ще ти кажем всичко, което трябва да знаеш, но запомни веднъж завинаги, че не бива да се виниш за нищо. А идването на Лиана тук беше единствената надежда за нея. Ако бе останала в Дордовер, това щеше да я погуби.
Ериан си пое дъх, ударите на сърцето ѝ вече не бяха толкова силни. Тя се взря с очакване в зелените очи на елфидата, която продължи:
- Лиана носи дарба, която може да бъде разбрана и разгърната единствено от онези, които са ѝ подобни. Тя не само е способна да вникне в ключовите знания на всички Школи, но и има вроден усет към единната, основна сила на магията, какъвто някога са притежавали всички магове. Само че за да се възползва от този усет, тя трябва да се научи как да овладява отделните съставки на силата. Все едно ще влиза поред в Залата за мана на всяка от Школите. Но бе нужно тя да постигне това умение в неговата цялост. Уви, в Дордовер са нарушили равновесието у нея. Много ще ми е трудно да ти обясня каква огромна мощ се крие в дъщеря ти. Способността ѝ да движи маната вече се долавя от стотици мили. Не я ли научим да владее силата си, възможно е да навлече невъобразима разруха на света преди да погуби и себе си накрая. Опасявам се, че ще срещнем трудности в обучението ѝ. А докато се учи, нейните грешки ще бъдат като ярък фар за онези, които биха искали да ѝ сторят зло. Ти ще бъдеш като стожер за нея през най-тежкото време в живота ѝ. Трябва да я закриляш. Твърде малка е, още не е укрепнала и телесно. Горкото момиче... Не биваше да ѝ се случва това преди да стане на твоите години.
- Но вие ще я научите, нали?
Ериан настойчиво се взираше в очите ѝ.
- Задължително е - отговори Авиана. - Провалим ли се, свършено е с Ал-Дречар.
- Защо? Какво ще сполети вас? - попита Ериан, но ѝ се струваше, че предусеща отговора.
Ефимер се засмя.
- Изчерпваме енергията си докрай, за да крепим живота си и да поддържаме защитната илюзия. Боя се, че обучението на твоята прелестна дъщеря ще ни довърши. - Тя се усмихна и стисна ръката на Ериан. - Такъв е светът, а Ал-Дречар не се предават лесно на смъртта.
- Кога ще започнете?
Ериан се усъмни редно ли е да им позволи - не само за да спести тежките дни на Лиана, но и да опази тях.
- Утре сутринта. Нямаме време за губене. Според Ренерей враговете са по-близо до откриването ни от когато и да било. Свидетелство за това са и белезите на горкия Трюун. Нека бъдем бдителни и не позволяваме нищо да ни отклонява от задачата - натърти Авиана.
На Ериан изведнъж ѝ се отяде. В досегашните си мечти бе виждала как Ал-Дречар просто ще повдигнат булото, спуснало се между Лиана и Единството. А след тези приказки за врагове започна да се чуди на какво ли ще се натъкне Дензър, ако тръгне да ги търси. Откри, че се надява той да не ги намери.