- Илкар!
Извъртя се рязко, щом чу името си, защото мигом разпозна гласа. Човекът влизаше през пролуката на мястото на северната порта, повел коня си, а зад него вървеше друг мъж и елфът се зарадва още повече, когато го зърна.
- Дензър! - извика Илкар, устремен към портата. - О, богове, напоследък при нас може да влезе който си ще.
- Извинявай. Мислех, че предишния път съм си заслужил правото да идвам когато пожелая.
- И още как! - Старите приятели се прегърнаха. - Я да те видя. - Елфът се отдръпна и впери поглед в мага от Ксетеск.' - Малко си се отпуснал. И тук-там виждам бели косъмчета. А, да, имаш нужда от подстригване. И все пак още мога да те позная. Чудесно е, че си тук - кимна енергично Илкар. - Дано си носиш чук и длето.
Дензър се подсмихна.
- Никога не съм бил сръчен с тези инструменти. Нося си обаче лулата.
- И нейната воня ми липсваше. - Илкар го тупна по ръката и погледна над рамото му. - Ей, Незнаен, отдавна не си се мяркал.
Стараеше се лицето му да остане засмяно, но още в мига, когато двамата влязоха в Школата, той осъзна - идването им означава, че се е случило нещо лошо. Може би ужасно. Незнайния пристъпи към него и по навик стисна смазващо десницата му.
- Много отдавна - потвърди той.
Илкар пак се взря в Дензър. Дори в ранното утро изглеждаше уморен и навъсен.
- Е, как са Ериан и Лиана?
В очите на Дензър проблесна болка, между веждите му се вряза бръчка. Вместо да отговори, той се озърна към Незнайния, сякаш търсеше помощ.
- Заради тях идваме - обясни огромният мъж.
Илкар кимна. Опасенията му се потвърждаваха.
- Ясно... Гладни ли сте? По-добре да поговорим, докато се храним.
Трапезарията беше дълга ниска постройка с множество маси и скамейки. Илкар посочи на гостите си маса в ъгъла и докато те се настаняваха, той отиде да вземе голям дървен поднос, отрупан с бекон, хляб и голяма кана кафе.
- Заповядайте. Ако не ви стигне, ще донеса още.
Преди да се заситят Дензър успя да му разкаже за напредъка в обучението на Лиана, за нейните кошмари, за пречките, създавани от Кворума в Дордовер, и за изчезването на Ериан и дъщеря им. Накрая даде на Илкар писмото. Елфът го прочете безмълвно, все по-намръщен с всеки ред. Прочете го повторно и го върна на Дензър, после сипа още кафе в чашите.
- Ако те ги намерят първи, ще ги убият! - отсече Дензър.
- За кого говориш?
- За маговете от Дордовер. Не схващаш ли?
- Не се ли увличаш малко? Тук се крие нещо далеч по-слож- но от обикновени заговори и интриги. Застрашени са всички магически учения в Балея.
- Не започвай и ти! - изрече с досада Дензър. - Лиана носи бъдещето, а не гибел и опустошение. В Дордовер просто са се уплашили. Нужно е само да бъдат просветени. Никой не говори за насилствено завръщане към Единството, боговете са ми свидетели. А и никой сред живите няма способностите да се занимава с единната магия.
- Освен Лиана.
Дензър вдигна рамене.
- Да, освен Лиана. Вероятно. Чуй ме, Илкар - на Вулдарок изобщо не му се иска маг, овладял всички учения, да бъде подготвен от когото и да било. Той вече ми натякна, че Балея нямала нужда от нов Септерн. Затова ако не успее да контролира Лиана, ще я убие.
- Значи искаш ти да ги намериш? - подхвърли елфът.
- Не, искам да ги поднеса в дар на Дордовер, удобнр оковани на жертвени олтари! - сопна се Дензър.
- Опитвам се да проверя не си ли загубил напълно чувството си за хумор.
- Разбира се, че искам да ги намеря!
- И защо по-точно? - не отстъпи Илкар. - Този път питам сериозно.
- Те са моето семейство. Длъжен съм да ги опазя.
- Мисля, че това е ясно и на двама ни - намеси се Незнайния. Остави на чинията сандвича, от който не бе отхапал, и се приведе над масата. Илкар се засмя неволно - Незнайния още умееше да налага за миг авторитета си. - Но ти непрекъснато ни втълпяваш, че цялата мощ на магията в Дордовер ще бъде хвърлена срещу нас. Какво се надяваш да постигнеш?
- Да ви предупредя, ако още не сте се усетили. И да се стегнем. Знам, че Ериан и Лиана вече имат силни закрилници. Но и нашата помощ не е излишна. Ще изравним шансовете.
- Кои ние? - уточни Илкар.
- Гарваните.
Елфът отпи голяма глътка от кафето, остро усети горчилката. Предвиди участта си още щом Дензър и Незнайния влязоха заедно през портата. Каквото и да беше по силите на Гарваните, щеше да се случи с неговото участие. Може би ще рискуват напразно. И нищо чудно този път да си намерят белята, ако Ериан и Лиана наистина са подвластни на силата, за която си мислеше Дензър. Първо обаче беше длъжен да изясни на другите двама с какво се захващат.