На десет крачки пред нея нарушените въздушни потоци, които проличаха по разкривените очертания на шубраците, издадоха присъствието на маг под Невидимо було. Той се промъкваше съвсем бавно, за да остане недостъпен за зрението, и Ре- нерей отново изчака малко, за да се възхити на уменията му.
Приведена така, че пръстите ѝ почти докосваха земята, тя го доближи, а погледът ѝ фиксираше разположението на сенките, за да си представи умът очертанията на тялото му. Висока, стройна и силна фигура, но магът или магьосницата не подозираше своята гибелна уязвимост. Елфидата не издаде никакъв звук, движенията ѝ не се отразиха на нищо наоколо, а тварите в гората не се смутиха от появата ѝ.
В миг извади кинжала си от кожената кания, изправи се рязко, стисна с пръсти челото на мага и отметна главата назад, а другата ръка преряза гърлото му. Кръвта плисна върху зелените листа, мъжът потрепери за последен път, толкова сащисан, че дори не изохка. Заклинанието на Булото се разпръсна и откри черни, прилепнали по тялото дрехи и бръсната глава. Когато ги убиваше по този начин, Ренерей не поглеждаше лицата им. Изненадата и потресът, застинали в очите им, само подклаждаха чувството ѝ за вина.
Тя положи трупа по лице върху пръстта, избърса ножа и го прибра. После даде знак на Трюун, че продължават напред.
Някъде наоколо се спотайваше още един, Ериан и Лиана бягаха уплашени, а денят скоро щеше да свърши.
Дензър седеше в кресло до огнището, но в кабинета беше прохладно и есенният вятър разтърсваше прозорците. В мътното сиво небе се носеха изронени листа, ала мразовитите повеи навън не можеха да се мерят със студа, сковал душата на мага от Ксетеск, откакто дойде в Кулата на Дордовер.
Още в мига когато пристигна конникът пратеник и поиска да говори с него, той се досети, че положението е отчайващо. Но мъртвешката тежест в стомаха му и прескачащите удари на сърцето се превърнаха в леден гняв, когато научи, че са прахосали цели шест седмици в препирни дали изобщо да го повикат.
Отначало го жегна разочарованието, че Ериан не се е опитала да достигне съзнанието му с мисловна връзка, но пък неведнъж бяха минавали седмици преди умовете им да се потърсят отново. А сега, нерадостно си напомняше Дензър, и голямото разстояние би могло да ѝ попречи, ако се опита.
Сгъна писмото и го пусна в скута си, после вдигна поглед към Вулдарок. Дебелият Господар на Кулата в Дордовер още се пре- потяваше, след като го придружи до жилището на Ериан. Вулдарок пристъпи неловко под пронизващия поглед на госта.
- Шест седмици... За какво пропиляхте толкова време, по дяволите?
Дебелакът попи с кърпа челото си и я плъзна нагоре по плешивото теме.
- Търсихме. Мъчим се да ги открием и не прекратяваме усилията си. Те са от Дордовер.
- Но освен това са мои съпруга и дъщеря, макар че в момента не живеем заедно. Не сте имали право да криете от мен вестта за изчезването им дори един-единствен ден.
Дензър огледа кабинета, купчините скрепени с върви книжа, книгите и пергаментите, наредени прилежно по лавиците, под- рязаните фитили на свещите и фенерите, плюшеното зайче, сложено грижливо върху възглавничка. Толкова неприсъщо за Ериан, която се наслаждаваше на безпорядъка, докато работеше. Личеше, че не са я отвели против волята ѝ. Разтребила е, защото е имала намерение да не се връща дълго. А може би никога.
- Не е толкова просто - предпазливо възрази Вулдарок. - Има си процедури и правила...
Дензър се надигна устремно от креслото и почти изблъска Господаря на Кулата.
- Не си и помисляй да ми пробутваш тези глупотевини - застърга гласът му. - Проклетата ви гордост и интригите във вашия Кворум са ме лишили от възможността да издирвам дъщеря си и любимата си цели шест загубени седмици! И какво по-точно постигнахте с вашето търсене?
Дензър виждаше как нови капки пот избиват по месестото зачервено лице на Вулдарок.
- Намирахме неясни следи. Чухме слухове, че са ги видели тук или там. Нищо определено.
- Значи ви бяха нужни шест седмици за „нищо определено“? При цялата внушителна мощ на Дордовер?
Дензър млъкна, щом долови как присвитите очи на Вулда- рок гузно се отвърнаха встрани. Магът от Ксетеск се усмихна и отстъпи крачка назад, пръстите му разсеяно се плъзнаха по купчинка листове.
- Тя ви е сварила неподготвени, а? Всички вас... - Той се засмя. - Изобщо не сте подозирали, че може да си тръгне, нито накъде ще се отправи, нали?
Вулдарок премълча и Дензър кимна.
- И какво направихте? Изпратихте магове и войници в Лис- терн? В Корина? В Чернотрън? Може би дори в Ксетеск. А после? Претърсихте горите наоколо, изпратихте вестоносци в Гиернат и Джейдън?