И го лишаваше от спокойствие. Ами ако никога не улегне? Внушаваше си, че тези желания ще избледнеят в не толкова далечното бъдеще. Поне вече не му се искаше да се сражава в първата редица и намираше утеха в това. А предложения не липсваха.
- С това е свършено - усмихна се той на Томас. - Предпочитам да бърша пода, вместо да се бия. Така рискувам само да ми се схване гърбът.
- Тогава защо си настръхнал?
- Дензър идва насам. Долових го. Както винаги.
- Виж ти... Кога? - понамръщи се Томас.
- Скоро - сви рамене Незнайния. - Съвсем скоро.
Роб, синът на Томас, влезе през задната врата, която водеше към конюшните. През последните години възторженият юноша се бе превърнал в силен и разсъдлив младеж. Зелените му очи проблясваха на лицето с високи скули под късата кестенява коса. По тялото му изпъкваха мускулите, заякнали от неуморния труд около конете, седлата и каруците. По добродушния си нрав Роб беше пълно подобие на своя баща.
- Всичко ли е прибрано и заключено? - обърна се Томас към него.
- То се знае - отвърна Роб, пристъпи към тезгяха и взе втората кофа и дългата дръжка с увит около напречника парцал. - Хайде, старче, лягай си, остави на младите да разтребват - добави, ухилен до ушите.
Незнайния се усмихна.
- Доста време мина, откакто някой ме е причислявал към младите.
- Е, в сравнение с него... - кимна Роб към баща си.
Томас довърши бърсането на тезгяха и пусна парцала в кофата.
- Добре де, старчето ще се вслуша в съвета на младока. Ще се видим утре.
- Лека нощ, Томас!
- Лека нощ, татко!
- Аз ще се заема с масите - каза Незнайния на Роб, - ти почисти пода и огнищата.
Преполовяваха работата, когато ги прекъсна трескаво тро- пане по входната врата. Незнайния изпухтя.
- Май знам кой е. Роб, погледни има ли гореща вода за кафе, моля те. И отскочи до килера за чиния с повечко хляб и кашкавал.
Младежът опря дръжката с парцала в ъгъла и се шмугна припряно зад тезгяха. Незнайния дръпна резетата и отвори. Дензър залитна и едва не се свлече в ръцете му.
- Богове! - възкликна огромният мъж. - Дензър, какви си ги вършил?
- Летях - отвърна магът. Облещените му очи бяха хлътнали, лицето му белееше вледенено. - Ще ми помогнеш ли да вляза на топло? Малко съм премръзнал.
- Хъмм... - проточи Незнайния.
Замъкна треперещия Дензър в задната стая, придърпа кресло към незапалената камина и настани мага на меката тапицерия. В стаята нямаше особени промени. Под плътно затворените капаци на прозорците бяха сбутани масата и столовете, покрити с бяло платнище. Тази маса пазеше спомени за пиршества и трагедии, а Незнайния винаги се натъжаваше, като се сетеше как на нея бе лежал трупът на Сирендор Ларн, най- добрия приятел на Хирад.
Креслата още бяха наредени в полукръг пред камината, но Незнайния ги разместваше всеки ден, за да се упражнява в усамотение с прословутия си двуръчен меч. От опит се бе уверил, че животът в Балея всеки миг може да ти поднесе някоя изненада.
Роб отвори вратата с крак - с едната ръка крепеше поднос с каничка, над която се виеше пара, чаши и отрупана с храна чиния, с другата носеше лопата, пълна с тлееща жарава. Незнайния взе всичко и му кимна с признателност.
- Не се притеснявай за чистенето, аз ще довърша - каза му Роб.
- Благодаря ти.
- Той добре ли е?
- Малко е премръзнал - успокои го Незнайния, макар да беше сигурен, че не само студът мъчи Дензър.
Вече бе зърнал болката в очите му и знаеше, че само отчаяние може да го е тласнало към такова изчерпване на силите.
Побърза да разпали огъня, сложи чаша кафе в ръцете на мага и остави чинията на масичка до креслото. Седна на своето кресло и зачака Дензър да проговори.
Магът от Ксетеск имаше окаян вид. Брадата му не беше подравнена, косата стърчеше на всички страни изпод малката черна шапка, лицето му бледнееше, около кръвясалите очи имаше тъмни кръгове, а устните бяха синкави. Погледът му шареше по стаята и той начесто отваряше уста, обаче не се чуваше нито дума. Дензър сам се бе изцедил до предела, отвъд който никой не можеше да прекрачи. Запасите от мана не бяха неизчерпаеми дори у магове с необикновени дарби като неговите. Малка грешка можеше да се окаже гибелна, особено когато магът летеше със Сенчести криле.