Незнайния се чувстваше свързан с Дензър още от безвъзвратно отминалите дни като Закрилник, когато магът беше негов Повереник. Не можеше да мълчи повече.
- Разбирам, че нещо те е подтикнало да дойдеш тук колкото може по-бързо, но няма да постигнеш нищо, ако се погубиш сам. Дори ти не би могъл да поддържаш заклинанията безкрайно дълго.
Дензър кимна и поднесе чашата към устните си. Изохка, когато горещата течност опари гърлото му.
- Толкова малко ми оставаше... Не исках да спирам точно пред града. Така щяхме да загубим още един ден.
Говореше малко завалено заради изтръпналите устни. Опита се да каже още нещо, но се разкашля силно. Незнайния се приведе напред и грабна чашата от ръцете му, за да не разлее кафето.
- Не припирай толкова. Вече си тук. Когато поискаш, ще ти постеля да си легнеш. Успокой се.
- Не мога - смънка Дензър. - Те са подгонили моето момиченце. Ериан я е отвела нанякъде. Трябва ние да ги открием първи, иначе ще я убият. О, богове, тя не е някакво зло изчадие, а малко момиче! Нужни са ми другите Гарвани.
Потокът от думи потресе Незнайния. Решението, което предлагаше Дензър, беше не по-малко стъписващо от проблема. Отрядът на Гарваните бе разпуснат и всеки продължи по свой път. Нямаше начин да се съберат отново.
- Помисли трезво, Дензър, и не бързай. Искам да чуя всичко от самото начало.
Нощта се спускаше над южните склонове на Баланските планини, на половин ден път с кон от почти възстановения град Блекторн. Звезди обсипваха небето, луната светеше бледо и мракът не беше непрогледен.
Хирад Хладнокръвния се спускаше по стръмната пътека почти безшумно. Би могъл да мине оттук и с вързани очи, ако се наложи, но сега беше важно да слезе бързо и незабелязано по ковар- ната кал и хлабави камъчета. Пак идваха ловци и трябваше да ги спре. Но дори и те да намереха смъртта си подобно всички останали, Хирад си знаеше, че така няма да прекрати тези тъпотии.
Малцина дръзваха да се заемат с това, но броят им нарастваше, подготвяха се все по-хитроумно и усърдно, а сведенията за навици и слабости плъзваха из Балея и стигаха до наострени уши. Изпитваше погнуса към тези мъже и жени, но и разбираше подбудите им.
Алчност. И стремеж да извоюват уважението, полагащо се на онези, които са се върнали с най-изумителния ловен трофей. С глава на дракон. Затова не би напуснал драконите Каан, дори да му се искаше. Не че бяха чак толкова уязвими, но винаги имаше опасност... На хората не можеше да им се отрече упоритостта и находчивостта. Ето, тази дружинка бе измислила нещо ново.
Все още му бе трудно да проумее що за твари са способни да , забравят толкова бързо какво дължи Балея на драконите. Незнайния воин му помогна да разбере какво става още когато дойде при него с вестта, че се готви първото нападение - дочул пиянски хвалби в„Гарвановото гнездо“.
- Недей да се чудиш, Хирад - бе му казал той. - Рано или късно определят цена за всичко, а винаги ще има хора, които отказват да повярват в заслугите на Каан към Балея. Има и други, на които просто им е все едно. Интересува ги само колко пари могат да спечелят. Честта и уважението не се превръщат в кесии със злато.
Тези думи разпалиха яростта на Хирад - тъкмо това бе искал да постигне Незнайния. Така винаги беше нащрек и успяваше да надхитри ловците. В невежеството си опитваха с магии, с отрова, с огън или с груба сила. Но сега извличаха поуки от смъртта на предшествениците си, наблюдаваха и дебнеха. И Хирад за пръв път се поддаваше на безпокойството.
Този път бяха шестима - трима воини, маг и двама майстори. Напредваха бавно и предпазливо през подножието на склона, където драконите живееха в своя Чоул. Явно бяха отбягвали обитаваните местности, за да не предупреди никой Хирад. Идваха с умело сглобена балиста, която изстрелваше дървени колове с железни върхове.
Простичък план, какъвто е присъщ на всички умни замисли. Ако Хирад не се заблуждаваше напълно за намеренията им, щяха да нападнат още тази нощ - знаеха, че драконите излитат да търсят храна под прикритието на мрака. Щяха да разположат балистата под обичайния маршрут на Каан. Силата на оръжието стигаше да нарани или може би дори да осакати дракон при повечко късмет.
Не искаше да рискува, затова се спусна да пресрещне групата преди да даде знак на драконите, че е време да се появят. Ловците бяха допуснали две грешки. Не включваха самия Хирад в сметките си и сред тях имаше само един елф. Това беше слабост в тъмните часове и скоро щяха да се убедят, че нощта няма милост.