Наблюдаваше ги през пролуката в сцепена скала. Сега бяха трийсетина стъпки по-надолу и на стотина разкрача от него. Успяваше да проследи движението им в равната сивота наоколо по тънкия лъч на закрития фенер, проскърцващите колела на балистата и глухото потропване на копита.
Доближаваха малка равна площадка и той се досети, че ще разположат оръжието там. Стърчащ камък им осигуряваше чудесна опора за балистата. Сега знаеше какво да направи.
Върна се малко назад, мина отдясно и слезе в плитка падина, Проточила се успоредно на малкото плато. Прокрадна се под ръба му и зачака, без да вади меча от ножницата.
Магът водеше конете нагоре, от другата страна на впряга вървеше един боец. Двама майстори вървяха зад балистата, а другите бойци охраняваха тила на групата.
Хирад чуваше тежкото дишане на животните и приглушените им стъпки, макар че копитата бяха увити в парцали. Колелата на балистата чегъртаха по чакъла и понякога скърцаха, въпреки че осите им бяха грижливо смазани.
Преди пътеката да излезе на равното имаше двайсетина разкрача стръмнина. През деня валя обилно и мястото сигурно беше хлъзгаво. Ловците забавиха ход, магът хвана хамутите и започна да подканя конете.
- Не им давай да спират! - изсъска някой отдолу, но думите се чуха надалеч в нощната тишина.
-Ще стигнем, само не припирай - разнесе се друг глас.
Магът се показа над ръба. Хирад изскочи на равното, хвърли се в краката му и го събори. Магът се стовари тежко на земята. Варваринът го връхлетя и заби юмрук в слепоочието му. Главата на елфа се блъсна в камък и той замря.
Хирад се втурна покрай сепнатите коне и измъкна меча. Воинът от другата страна на впряга тепърва се обръщаше и нямаше шанс да се защити. Варваринът го съсече през ребрата и когато мъжът падна с крясък, се наведе и му прошепна:
- Повярвай ми, на теб ти провървя.
Хирад укроти единия кон, понечил да се вдигне на задни крака, и сряза едното въже. Балистата се килна и животните по инстинкт прекрачиха, за да уравновесят тежестта ѝ. Отдолу четири лица застинаха в нямо изумление. Лъснаха остриета.
- Предупредих един от предишните да предадат на всички желаещи, че тук ще намерят само гибел. Но вие сте решили да не слушате - извика Хирад и преряза второто въже.
Балистата се срина бързо по надолнището, принуди ловците да се разпръснат и набра инерция, докато се друсаше по камънака. Едно колело се изтръгна, цялата конструкция зави наляво и падна през ръба на пътеката. След миг-два се натроши с трясък между дърветата двеста стъпки по-надолу.
Майсторите се озъртаха към бойците, не знаеха какво да правят.
- Вече с нищо не могат да ви помогнат - подвикна Хирад.
Мислено добави: „Сега е безопасно, Велики Каан.“ От възвишенията зад варварина се издигна сянка и се спусна към пътеката. Замахът на огромните криле надигна вятър, от устата се носеше гръмовен яростен рев. Ловците се врътнаха на пети и побягнаха, но друга сянка препречи пътеката под тях, появи се и трета.
Трите дракона закриваха звездите, могъщите им туловища висяха във въздуха. Слетият рев отекваше от околните планини и накара ловците, превърнали се в плячка, да запищят от ужас. Скупчиха се на място, а драконите кръжаха с лениви движения на крилете, от които тревата полягаше. Всеки от крилатите зверове беше дълъг над сто стъпки, мощта им сякаш се присмиваше на жалката групичка, дошла с намерението да убие един от тях. Ловците знаеха колко са безпомощни, виждаха отворени усти, които можеха да ги налапат цели, и лесно си представяха как бълват изпепеляващи огнени струи.
- Моля те, Хирад - разхленчи се единият майстор, познал варварина. - Сега ще те послушаме.
- Твърде късно е.
Ша-Каан се спусна стремително, напорът на въздуха просна ловците на камъните. Дългата шия се проточи като стрела надолу и челюстите сграбчиха един от мъжете. А след миг драконът се понесе нагоре с невероятна бързина и спираща дъха ловкост. Останалите на земята ловци зяпнаха от смайващата скорост и дори не понечиха да се изправят отново.
Онзи в устата на Ша-Каан не успя и да писне преди да бъде прегризан на две и изплют в дъжд от кръв и плът. Великият Каан изръмжа гневно в нощта и звукът затихна като далечна гръмотевица. Hoc-Каан се издигна в дъга и полетя надолу. Мъжете под зейналата му паст се развикаха уплашено. С един замах на крилете драконът спря устрема си, повеят затъркаля нещастниците в праха и заглуши воплите им. Главата му се стрелна, жертвата бе смазана и разкъсана в миг и пусната пред още живите.