Той се обръща към Кейт и я поглежда като възрастен, загрижен за трудно дете.
— Не знам какво ви е наговорила тя, Кейт, но всичко е лъжа — казва той и се усмихва съчувствено. — Тя има психически отклонения, знаете ли за тях? Майка й трябваше да я изпрати да живее с баба си и дядо си, защото направи много грешки с живота си.
— Струва ми се, че вие сте били грешката в живота й, Уил — казва Кейт. — Тя е била дете на вашата приятелка. Доверявала ви се е като на баща.
Ще ми се да я прегърна.
Уил моментално забравя за чаровната офанзива.
— Глупости! Пълни глупости — казва той и сваля крак от другия толкова бързо, че разклаща чашата с кафе пред себе си. — Вижте, не исках да го казвам, но вашата приятелка не беше невинно агънце, за каквото се представя. Имаше доста по-голям любовник в Брайтън. Тя самата ми каза. Било част от ролята й на Лолита. Направо си го просеше.
Кейт кима на себе си. Мисля, че чу онова, за което бе дошла. И ми вярва. Моят ангел отмъстител.
— Да правиш секс с четиринайсетгодишно момиче със или без негово съгласие е престъпление. Но аз съм сигурна, че човек с вашето образование го знае отлично — казва тя и той млъква. — Ема е родила дете, Уил. Родила е от вас — добавя тя.
Думите излизат така бързо, че прозвучават като шамар в лицето му.
— Никакво дете не е имало. Нали живеех с нея и майка й. Нямаше дете. Още лъжи — казва той, но нервите му явно го предават. — Лъжи — казва още веднъж, сякаш няма достатъчно думи, за това повтаря едни и същи. Сега изглежда някак по-дребен на големия диван с тези нелепи жълти чорапи.
— Грешите. Не сте преценили правилно — додава той.
— Аз също не те прецених правилно, както и Джуд — казвам аз. — Но сега знам кой си. Не искам да слушам повече смешните ти оправдания. Ще трябва да ги кажеш в полицията.
Кейт ме хваща за ръката и двете тръгваме към вратата, докато Уил говори на гърбовете ни за законни и незаконни действия.
Седемдесета глава
29 април 2012 г., неделя
Кейт и Ема изминаха първата половина от пътя до Лондон в пълно мълчание. Най-после Кейт проговори.
— Добре ли си?
— Да — отвърна Ема. — А ти?
— Да, но съм възмутена. Какво животно само!
— Майка ми няма да се съгласи с теб. Тя не ми повярва, когато й казах. За нея слънцето още изгрява по заповед на Уил. Иска ми се да беше дошла с нас. Да го чуе. Да види истинския Уил.
— Наистина ли си решила да отидеш в полицията, Ема? — попита Кейт и в гласа й се прокрадна тревога. — Проблемът е, че няма доказателства за случилото се. Аз вярвам в теб, но той е прав. Ще бъде твоята дума срещу неговата. Може да стане кошмарно.
— Имаше бебе — сви рамене Ема. — Трябва да могат да докажат, че е негово.
Кейт остави Ема на ъгъла на нейната улица.
— Пол сигурно се е върнал от университета — каза Ема. — Не искам да му обяснявам за теб и изобщо… Поне засега. Благодаря ти, Кейт. Благодаря ти, че дойде с мен.
Кейт стисна ръката й.
— Беше толкова смела днес, Ема. Но ми се ще да обмислиш внимателно следващата си стъпка. Обади ми се, ако ти трябва помощ.
Щом Ема изчезна зад ъгъла, Кейт веднага набра номера на мобилния на Тери. Наближаваше обяд, а тя все още не му беше казала за признанието на Ема, нито за обаждането й в полицията. Реши, че конфронтацията с Уил Бърнсайд ще остане между нея и Ема. Поне за известно време. Не искаше да усложнява допълнително нещата.
— Кейт? Какво става? — отзова се на мига Тери. — Мислех, че днес си в почивка.
След десетминутен напрегнат разговор той въздъхна.
— Мамка му, Кейт! Каква бъркотия! — каза той. — Значи имаме жена, която мисли, че е родила Алис Ървинг?
— Не, Тери. Казва, че нейното бебе — друго бебе, не Алис, е заровено на Хауард стрийт. Виж, ще дойда до офиса, за да поговорим спокойно, преди да дам показания. Какво ще кажеш?
— Добре. Трябва да се обадя на Саймън и да му кажа какво става. Надявам се, че е на голф игрището и няма да иска да дойде. Може би двамата с теб ще успеем да се справим.
Главният връхлетя в офиса в розов домашен панталон и пуловер в същия тон, имаше вид на човек, на когото му пари под краката.
— Трябваше лично да шофирам — оплака се той. — Шофьорът ми е с фургона си във Фринтън. Хайде, давай да решим проблема.