Тери се засуети около него, изпрати човек да му купи двойно еспресо и се извини, че е прекъснал неделната му почивка. Кейт седеше мълчаливо с рекордера в ръце.
Най-после тримата седнаха в кабинета на редактора и на Кейт й се наложи да разкаже всичко за пети път.
Саймън и Тери изслушаха записа й два пъти. Тери бе проточил врат към апарата в ръцете й, за да долови всяка пауза, всяко покашляне.
— Тя звучи ужасно, Кейт — каза той. — Измисля ли си според теб?
Кейт сви рамене.
— Имам само нейната дума — каза тя. Нямаше как да даде по-категорично мнение.
— И друг път ни се е случвало, нали? — погледна я многозначително Тери.
Кейт си знаеше, че ще го спомене. Нейния провал. Онази фантазьорка, която почти я беше убедила.
— За бога, Тери. Това беше преди много години. И всички си научихме урока — ядоса се Кейт. — Казах ти, че имам само нейната дума. Не ти казвам да пуснеш историята, без да я проверим. Остави ме да говоря с ченгетата. Ще разбера какво знаят по въпроса. Детектив Синклер ме помоли да отида към два часа.
Тери и Саймън се стъписаха от избухването й. „Чакайте да чуете и другото“, помисли си тя.
После им разказа за снимките. Очите на Главния за малко не изпаднаха от орбитите, когато му връчи купчината полароиди.
— Боже мой! Веднага извикайте адвоката — извика той.
Дежурният адвокат, юристка, която заработваше огромната си заплата във вестника със случайни смени през уикендите, им даде време за почивка, докато изкачи стълбите от нейния етаж до този на Саймън. Изслуша без коментар историята на Кейт и я посъветва да покаже веднага снимките в полицията.
— И имай предвид, че ще искат да знаят как тези снимки са се оказали в чантата ти — каза тя на Кейт.
— Бяха в купчината със снимки, които ми даде Ал Соумс.
Това можеше да се приеме за истина. Соумс щеше да е прекалено притеснен и изплашен, за да отрича.
— Добре — отсече Саймън. — Кейт и адвокатката отиват в полицията. Тери, дръж ме в течение.
Кейт се извини и отиде да се приготви. Трябваше да свърши нещо, преди да излезе. Отиде да намери любимия си фотограф.
Мик беше сам в „маймунарника“ — изоставено от архитектите помещение без прозорци между нюзрума и аварийния изход, където фотографите се криеха от своя редактор и играеше „Кенди кръш“ на мобилния си.
Снимките на Барбара бяха на масата пред него.
— Печелиш ли, Мик? — попита го тя.
— Естествено — отвърна Мик. — Шефът мисли, че правя снимки за недвижимите имоти. Щракнах няколко небостъргача и един мост и до края на деня мога да правя каквото си искам, без да ми виси на врата. Искаш ли да хапнем? Отворили са ново заведение нагоре по улицата.
— Много ми се иска, но съм заета с тази статия — отвърна тя. — Извинявай, че снощи ти провалих вечерта.
— Няма проблем. И без това бях наблизо. Как мина в онази дискотека? Кога се прибра?
— Към един през нощта. Купонът се проточи, а после имаше развитие по случая.
Мик кимна и хвана отново телефона си. Изгаряше от нетърпение да си продължи играта.
— Горката. И струваше ли си? — попита той.
— Ти свърши ли нещо с онази снимка? Ако си приключил, ще я взема, за да я върна на Барбара.
Мик остави телефона и сложи черно-бялата снимка в найлонов плик.
— А какво стана с онези полароидни снимки, за които ми спомена снощи? Може ли да им хвърля един поглед? — попита той.
— Разбира се — кимна тя и зарови из чантата си. — Можеш ли да ми направиш набързо копия? Но да знаеш, че имам само половин час. После трябва да бързам. Ще давам показания в полицията.
Мик вдигна вежди.
— Най-после те пипнаха, а? Добре, дай да погледна.
Тя му връчи снимките и той започна да ги прехвърля бързо от ръка в ръка.
— Господи. Гадна работа. Не може да бъде, това е Барбара — ахна той и кръвта на Кейт нахлу в главата й. Тя не беше забелязала приликата.
— Благодаря ти. И, Мик…
Той се ухили. Беше наясно какво ще му каже.
— Без приказки, нали? — каза тя. — В полицията все още не знаят за снимките. Ще се върна след малко да ги взема и да им ги занеса.
Мик й намигна.
— Направо ще им паднат ченетата, когато ги видят.
Кейт се опита да му върне усмивката. Би могло. Би могло да им паднат ченетата, но можеше и тя да загази здравата заради тези снимки. Без значение как се беше сдобила с тях.