— След минутка ще ти ги донеса — каза тя.
— Виж, снощи изглеждаше фантастично — добави неочаквано Мик.
— О, я се разкарай — махна с ръка тя и излезе от стаята.
Седемдесет и първа глава
29 април 2012 г., неделя
Когато Кейт и адвокатката пристигнаха, веднага ги насочиха към една стая за разпити. Двете се настаниха на столовете и Кейт започна да барабани с пръсти по масата пред себе си. Адвокатката се прокашля и тя спря.
— Извинявай, нерви — обясни Кейт.
Анди Синклер влезе в стаята и се усмихна извинително за закъснението си.
— Благодаря ти, че дойде, Кейт — каза той. — Много е важно да снемем показанията ти. Донесе ли записа?
Тримата изслушаха мълчаливо трагедията на Ема.
— Говорихте ли вече с нея? — попита Кейт, докато детективът слагаше касетата в найлонов плик и го надписваше.
— Не. Консултирахме се с психолог за най-уместния подход в случая. И след като изслушах записа, съм още по-категоричен, че не бива да избързваме. Тя има нужда от особено внимание. И така… — върна се към работата си той.
Кейт пое въздух и разказа за разговора си с Ема пред залата на Бойс Бридж, после в колата, където бе направила записа.
Да бъдеш от другата страна на разпитващия беше странно и непривично усещане за репортер и тя на няколко пъти прекъсна детектива, за да парафразира въпросите му.
— Благодаря ти, Кейт. Мисля, че си изясних нещата — усмихна й се той.
„Значи все още сме приятели“, помисли си тя.
Детектив Синклер не пропусна да я попита защо е била на тази сбирка на бивши съученички.
— Ти не си живяла в онзи квартал, нали? — каза той.
— Не, но бях на работа… опитвах се да намеря хора, живели в онзи район, които може да знаят защо Алис се е оказала на Хауард стрийт. Или кой може да я е отвлякъл.
— Ясно. Значи, навлече дегизировка а ла осемдесетте и отиде на дискотека — каза той. — Много находчиво.
— Мислех, че и ти ще си там — каза тя.
— Не си падам по пайети — каза той и двамата се разсмяха, разпръсквайки напрежението в стаята.
— Нека да продължим… — стана сериозен Синклер. — Какво друго знаеш за семейството на Ема Масингам и другите, живели на Хауард стрийт шейсет и три?
„Ох, сега го загазихме! — каза си Кейт. — Придържай се към простите неща.“
— Не много — започна тя. — Ема е живяла там с майка си, Джуд Масингам, и с още една наемателка — Барбара Уолкър. Барбара все още живее там, но от другата страна на улицата. На номер шестнайсет. Ходил си при нея… или някой от твоите хора.
— Да, така е — каза той и подчерта дебело нещо в бележника си.
— Барбара ми каза, че с тях е живял и любовникът на Джуд, Уил Бърнсайд — каза услужливо Кейт, произнасяйки буква по буква името, за да може той да го запише правилно.
— Благодаря за информацията — каза Синклер и прокара поглед по записките си. — Добре. Знаем, че къщата е принадлежала на мъж на име Алистър Соумс. Има обвинение в сексуално посегателство. Дребна работа. Опипвал жените в метрото, вдигал им полите, такива работи. В края на седемдесетте бил на пробация. Точно преди да закупи къщите на Хауард стрийт.
— Съден за сексуално посегателство? — вдигна вежди Кейт. — Запознах се с него преди две седмици.
Очите на Синклер се разшириха.
— Живее в апартамент в Южен Лондон. Намерих адреса му и отидох да се срещна с него, за да разбера знае ли нещо по случая.
— По дяволите, Кейт, има ли място, докъдето не си достигнала? — вдигна ръце Синклер.
Кейт хвърли бърз поглед към адвокатката, която й кимна неразгадаемо. Но Анди Синклер го забеляза.
— Работата е там — започна тя, — че Соумс ни даде няколко снимки от осемдесетте… за да можем да идентифицираме хората. Имаше и един плик с черно-бели снимки.
Той чакаше, видимо заинтересуван.
— Снимките са на момичета и жени, които изглеждат дрогирани — каза тя. — На някои от тях се вижда и Соумс.
Синклер бутна стола назад и подсвирна тихо.
— Предполагам, че снимките са у теб?
Кейт бръкна в чантата и извади плика със снимките. После ги изсипа на масата.
Двамата с детектив Синклер изследваха внимателно и подробно всяка от тях, отдавайки на жертвите заслужено внимание.
На Кейт й стана интересно дали детективът ще разпознае Барбара, и я затърси между останалите жени. Но вниманието й бе привлечено от друг образ. Тя сложи пръст върху снимката и я извъртя към себе си, за да я разгледа по-добре.