Обърнах се към кафенето, но той ме хвана за ръката.
— Сигурна ли си, че трябва да правиш това?
Отне ми още пет минути да го уверя и ето че закъснявам за срещата. Кейт, изглежда, сякаш вече не се надява, че ще дойда, и търси с поглед палтото си, но аз най-после влизам и тя ме вижда.
Сервитьорката се появява още докато сядам, и трябва да поръчаме, преди да сме се поздравили.
Младото момиче пише в тефтера си „две кафета с мляко“ с ужасяваща прецизност, повтаряйки бавно четирите думи. Нямам търпение да си тръгне. Когато най-после се отдалечава, Кейт ме пита:
— Извинявай, Ема. Какво стана в полицията? Ти добре ли си?
Взимам едно пликче със захар от купата и започвам да си играя с него като децата.
„Тя е говорила с детектив Синклер. Всички говорят за мен. Всички шушукат. Не мога да й имам доверие.“
Казвам й онова, което тя вероятно вече знае. И чакам.
— Детектив Синклер ми каза, че ти е показал снимките — казва тя. — Нямах представа, че и ти си сред другите момичета. Кълна ти се, Ема. Чак тази сутрин, когато детективът ме извика на разпит, те забелязах. Исках да ти се обадя веднага, щом изляза от участъка, но ти се появи преди това.
„Тя ме е видяла. Видяла е Ема.“
Тя продължава да се извинява, а аз кимам и се чудя мога ли да й вярвам все още. Тя знае много. Аз трябва да науча повече за случая, затова решавам да продължа играта.
— Беше истински шок да видя себе си сред тях — казвам аз. Пликчето се скъсва и захарта се изсипва в ръката ми.
— Трябва да е било ужасно за теб — казва тя.
— Детектив Синклер ме попита познавам ли Ал Соумс. Сигурно смята, че той ги е правил.
— Но как е могъл? — пита Кейт и аз й разказвам за партито.
— Идеята беше на Джуд — казвам аз. — Настоя Уил да ме заведе на това парти, за да ме разсее. Позволи ми да облека любимата й рокля от „Лора Ашли“. Беше тъмносиня с малки, едва забележими цветни клончета. Деколтето падаше леко надолу, а в кръста беше силно вталена, с хиляди малки копчета по целия гръб. Бях толкова развълнувана! Помня, че се завъртях като балерина, полите й щръкнаха нагоре и двете се засмяхме.
— Партито беше като по филмите, с шампанско и разни известни хора. Уил непрекъснато подканяше сервитьорите да ми доливат чашата. Имах чувството, че това е най-хубавата вечер в живота ми.
Той ме представи просто като „приятелката ми, Ема“ и аз си спомням, че някои мъже му смигнаха и се засмяха. Тогава не разбрах къде е шегата.
„Но сега знам.“
— После ме представи на някакъв мъж и той ме целуна по бузата. Не бях подготвена за това, но мъжът ми изглеждаше познат. Исках да го попитам за името, когато ръката му мина през една от гърдите ми някак небрежно. После той се отдалечи. Сякаш ток премина през мен и сигурно съм се изчервила като домат, защото Уил ме отведе настрани и ми се извини от негово име.
— Ал Соумс ли беше? — пита Кейт и аз кимам. Не й казвам, че когато Уил ми каза онази вечер, че съм много изкусителна, вътрешностите ми се преобърнаха.
— Уил ме изведе отвън да глътнем свеж въздух — продължавам аз. — Вратата до нас внезапно се отвори и оттам излезе мъжът с пъргавите ръце. Чак тогава го познах. Дотогава го бях виждала веднъж, най-много два пъти и всеки път Джуд ме гонеше от стаята, защото с него трябваше да говорят за наема. Но бях забелязала странната му грапава кожа. Помня, че се обърнах към Уил и казах: „Виж, това е нашият хазяин“. Но Уил се държеше сякаш не го познава.
— Какво стана после? — пита Кейт, този път гласът й е настоятелен.
Осъзнавам, че спомените ми от партито приличат на домашно видео, където подскачащата камера записва част от някакво действие, после прекъсва изведнъж и се включва вече в друг план. Има ужасни празноти. Направо пропасти.
— Не знам — казвам аз. — Не си спомням нищо след това. Дори не знам как съм се прибрала. Но на следващата сутрин Уил ми звънна и ми каза, че се гордее с мен.
— Господи — простенва Кейт. — Мислиш ли, че именно на това парти Соумс те е дрогирал и е направил онази снимка?
— На снимката не е Соумс — казвам прегракнало и се заемам да направя кръст на масата с разсипаната захар. — Тази ръка на лицето ми не е негова.