— Не — прошепна Анжела, издърпа ръката си от тази на Уенди и я подаде на Ник. Цветът се оттегли бавно от лицето на съпруга й.
— Не го вярвам. Как може да се случи това? — каза Ник. — Някой е допуснал грешка.
— Ник, недей — каза тя.
— Още не знаем кой и какво. Грешките при този вид анализи са много редки. Опитваме се да разберем какво става колкото може по-бързо.
— И кога ще знаете със сигурност? — наведе се към тях Ник.
Детектив Синклер разтвори безпомощно ръце.
— Разбирам — каза Ник.
— Но ще ни кажеш веднага, когато разбереш, нали, Анди? — попита Анжела.
След като полицаите си заминаха, те седнаха в кухнята и се вгледаха един в друг.
— Сигурно е грешка — каза Ник. — Трябва да запазим спокойствие, докато проверяват.
— Не. Тя си отиде — каза Анжела. — Нашето малко момиче изчезна отново.
Седемдесет и шеста глава
1 май 2012 г., вторник
Тя знаеше, че резултатите от новите ДНК проби трябваше да са готови днес. Детектив Синклер ги бе искал приоритетно, защото държеше колкото може по-бързо да върне случая в коловоза, както бе казал на Кейт след разпита на Ема.
Той й се обади да провери дали Соумс живее сам, или при него има някого.
— Изпращам моите хора на адреса и искам да разбера има ли основание да очаквам някакви усложнения.
— Не. Соумс има бивша съпруга и две пораснали и отчуждили се от него деца. Иначе е сам като кукувица — каза му тя и добави: — Как мина с Ема?
Подозираше, че той очаква този въпрос, а и искаше да запази в тайна срещата си с Ема след разговора й с него в полицейското управление.
— Горката жена, не беше на себе си. Тресеше се от нерви. И очите й все бягаха нанякъде.
— Хайде, Анди, нямаше ли и ти да не си на себе си, ако те бяха изнасилили и бе родил бебе, докато самият ти си бил още дете? — отвърна Кейт.
— Да, тя така твърди, но и двамата знаем, че това надали е истина — каза той. — Защото, съгласи се, че е малко странно никой друг да не знае за това. Тийнейджърка ражда и никой не забелязва? Хайде де!
— Случва се, Анди — каза Кейт. — И друг път е имало такива случаи. От хората може да се очаква какво ли не.
— Добре, добре, но тялото е на Алис — учените казват така — и аз искам да се съсредоточа върху това. Не бива да се разсейваме с разни търсещи внимание жени. Такива като нея непрекъснато ни се пречкат в работата. И ако искаш съвета ми — добави той, — не се въвличай в тази работа.
Но тя вече беше вътре.
Тази, от която научи новината, беше Анжела. Детектив Синклер й се бе обадил във вторник да я подготви, че има нова линия на разследване и да я предупреди, че ще има атака от страна на медиите.
За късмет на Кейт Анжела не мислеше за нея като за част от медиите.
— Кейт — обади й се тя почти разплакана, — случи се нещо ужасно. ДНК пробата е свързала бебето с някаква жена от Лондон. Детектив Синклер ми каза, че е отишла при тях и е обявила, че бебето е нейно, но те помислили, че търси внимание. Но след пробите, изглежда, че е казала истината. Ще направят нов тест на моето ДНК, но ми се струва, че изгубих отново детето си — изхлипа тя.
— Каква бъркотия! — каза Кейт. — Много съжалявам, Анжела.
— Полицията не може да свърши една работа като хората — извика в слушалката Анжела. — Първо объркаха времето, сега казват, че бебето е на друга жена. Не мога да понеса повече…
— Хайде, Анжела. Ник при теб ли е? Това е добре. И кога ти се обади Анди Синклер? И кога ще се обади пак?
— Днес сутринта. Не знам вече какво да мисля.
— Съчувствам ти — отвърна Кейт. — Ще затварям, в случай че той ти звънне, но те моля да ми се обадиш веднага, щом разбереш нещо.
Тя не се обади на Синклер. Детективът щеше веднага да разбере, че Анжела й се е обаждала, и можеше да нареди на жената да не говори повече с нея. Беше се случвало в миналото. Трябваше да изчака, докато семейство Ървинг получи нова информация от него.
Тя седна в аквариума и се заслуша в мърморенето на Тери. Нищо, нека изкара всичко от себе си, си каза наум. Така ще е по-добре за него. Насъбра му се доста през миналата седмица, а тя беше „шибаният капак на всичко“, както се бе изразил.