— Историята все още е хубава, Тери — каза тя и го остави да изпусне парата. — Знаех си, че Ема не си измисля.
— Да, явно не си измисля — каза Тери. — По дяволите! Добре, какво можем да напишем?
— Само, че се правят втори ДНК проби. Не можем да публикуваме резултати до утре сутринта. И ако кажем, че отново правят ДНК анализ, ще обърнем очите на всички към случая. Най-добре да изчакаме и да пуснем резултатите ексклузивно — каза Кейт.
— Добре — измърмори мрачно Тери.
Джо я чакаше до бюрото й. Беше наблюдавал шоуто през стъклото и отчаяно искаше да го въведат в интригата.
— Какво каза Анжела? Какво каза Тери?
— Анжела каза, че взетото от Ема ДНК съвпада с това на бебето.
— О, не! Ами ДНК на Анжела? Лабораторията ли е сгрешила?
— Трябва да са сгрешили. Горката Анжела, направо е съсипана. Правят повторни тестове и Анди Синклер ще й се обади веднага щом излязат резултатите.
— Значи не е Алис! Каква история само! — въздъхна Джо.
— А ти си мислеше, че ще бъде скучно, когато ти дадох първите изрезки от вестниците — каза Кейт.
— Ами…
— Никога не е скучно, да знаеш.
— Това да не е Златно правило номер две? — ухили се Джо.
— Запиши си го с големи букви. Сега ще звънна на Ема — каза Кейт.
Мобилният й я препрати към гласовата поща. Тя остави съобщение с молба Ема да й звънне.
Сега нямаше какво да прави, освен да седи и да чака, но не я свърташе на едно място.
— Отивам до Ема — съобщи тя на Тери.
Джо извади тефтера от чантата си и тръгна след нея.
Те почукаха няколко пъти, погледнаха отстрани и отзад през прозорците, но не забелязаха никакъв знак от живот. Кейт застана нерешително пред входната врата.
— Няма я у дома — каза Джо.
— Да, и сама мога да преценя — сопна му се Кейт.
— Какво ще правим? — попита кротко той. Като агне на заколение.
— Откъде да знам, мамка му? — ядоса се тя. — Стига си мрънкал, чуваш ли?
Той отмести поглед встрани и се направи, че не му пука. Както бе направил Джейк тази сутрин, когато тръгна за летището. Тя се бе оставила да я целуне за довиждане, после каза: „Предполагам, че ще се чуем, когато свършиш парите?“.
Стив я бе сръгал в ребрата да си мълчи. „Обаждай се, Джаки“, бе казал той, но синът им вече беше на вратата.
— Защо каза това, за бога? — я бе попитал Стив.
— Ти го глезиш — бе отвърнала тя. — А на него му трябва малко от истинския свят.
Но когато влезе в колата, му изпрати съобщение: „Пази се, скъпи. Обичам те. xx“. Джейк не й отговори.
— Здравейте — чу се женски глас от улицата и една делово изглеждаща жена забърза към тях. — Семейство Симъндс ли търсите?
— Да. Исках да се видя с Ема — отговори Кейт.
— Тази сутрин се е качила в метрото със съпруга ми. Той ми каза, когато се обади да ми каже, че отива на работа. Аз съм Линда. Приятелка на Ема.
— О, приятно ми е да се запознаем — каза Кейт, отчитайки, че има съпруги, които изискват от мъжете си да им се обаждат кога излизат и кога се прибират. — Тя казала ли къде отива?
— Не. Дерек сподели, че е била малко отнесена, почти не обелила дума. А линията Метрополитън е много натоварена по това време на деня. Странно е да избереш точно този момент да пътуваш с нея, ако не ти се налага.
Кейт кимна разбиращо.
— Сигурно е един от нейните лоши дни — каза Линда не особено лоялно към приятелката си. — Понякога Ема е доста странна.
— Така е — каза Кейт, благодари и дръпна Джо към колата.
— Къде може да е отишла Ема? — попита Джо, докато слагаше предпазния колан, и добави бързо: — Не хленча, просто питам.
— Извинявай, Джо. Аз самата имам лош ден. Нямам представа къде може да е.
Тя пое към офиса в Западен Лондон и остави Джо да говори за амбициите си и за телевизионното шоу, което бе гледал вчера вечерта.
„Къде си, Ема?“, мислеше усилено тя.
Телефонът й звънна и тя отби.
— Обзалагам се, че е тя — каза на Джо.
Кейт погледна дисплея и видя, че е съобщение от Джейк.
— По дяволите — измърмори тя. Последното нещо, което й трябваше сега, беше още причини да тъгува по сина си.
Съобщението гласеше: „Обичам те, мамо. Извинявай, че съм толкова непослушен син. x“.