— Ема е — каза тя с устни и Джуд пое дълбоко въздух, за да потисне страха от онова, което се задаваше. — Ема, стой там. Идвам да те взема. Обещай ми да не мърдаш.
Когато затвори, Хари се обърна към Кейт и каза:
— Отиваме на Хауард стрийт. Тя е там, до развалините.
— Как ти прозвуча? — попита Кейт.
— Ти как мислиш? — сопна се Хари.
Трите жени се качиха в колата на Кейт. Лондон беше почти празен: обикновено натоварените улици сега вибрираха единствено от звука на техния автомобил. Уличните светлини подскачаха по пътната настилка около тях. Никоя от трите не проговори, докато не стигнаха до мястото.
— Искате ли да дойда с вас? — попита Кейт.
— Не особено, но мисля, че е по-добре да си с нас. Може да ни потрябва подкрепление — каза Хари.
Те намериха Ема седнала на една обърната кофа в онова, което някога е било градина, заобиколена от напоени с кал камъни, парцали и всякакви отломки. Беше включила прожекторите, оставените на площадката от строителите. Хари я повика и тя вдигна поглед, но не стана от мястото си.
— Опитвам се да разбера какво стана. Да намеря логика в нещата — каза тя. — Реших да се върна тук, откъдето започна всичко. С бебето…
— Аз пък се опитвам да я убедя да дойде с мен — чу се женски глас от сенките.
— Барбара? — извика Кейт и възрастната жена излезе на светлината на прожекторите.
— Видях, че някой запали светлините… не спя добре напоследък — каза тя. — Джон казваше, че децата често прескачат лентите на строежа, та излязох да видя какво става. И я намерих. Намерих Ема.
Джуд погледна невярващо към бившата си приятелка.
— Какво правиш тук? — попита тя. Всичко й изглеждаше като в шантав сън.
— Върнах се на Хауард стрийт, Джуд. Но вече бяхме изгубили връзка.
„След като направи постановка на Уил“, изникна в главата на Джуд, но тя се спря. Така й беше казал Уил. Но той я бе лъгал за всичко.
Хари приклекна до Ема и докосна ръкава й.
— Много си студена, Ема — каза тя. — Трябва да те стоплим.
— Аз живея от другата страна на улицата. Може да отидем у нас — каза Барбара и Джуд замръзна на място. Искаше да отведе Ема със себе си, но не беше във възможностите й да я убеди.
Ема се остави да я отведат в апартамента на Барбара и седна на дивана до спящия Шорти. Изглеждаше като статуя с неподвижни от ужас очи.
— Всичко ли знаеш? — попита тихо приятелката си.
— Не е нужно да говорим за това сега — отвърна Хари.
— Опитах се да ти кажа. В онзи ден, когато се появи в барчето.
— Спомням си. Но тогава не те изслушах. Веднага направих заключение. Толкова съжалявам, Ема! Но защо не ми каза навремето? Когато бяхме деца?
Джуд се наведе напред, за да чуе отговора.
— Тогава не можех. Уил ми каза, че всички ще ме намразят.
Двете жени се прегърнаха. Джуд си наложи да остане на място. Тази, която трябваше да я утеши, беше тя, но Ема не посегна към нея.
Когато двете приятелки се отдръпнаха една от друга, Кейт се обърна към тях.
— Полицията ще потърси Уил за стореното — каза тя и се опита да успокои гласа си. — Заради теб, Ема. Той през цялото време си е мислел, че е недосегаем, но сега има доказателство — има снимков материал — и аз съм убедена, че Соумс няма да се поколебае и ще завлече и Уил със себе си. Веднъж говорих с него. Какъв долен тип!
— Тя е права — каза Хари. — Ще набием главата на изрода на кол.
— И заради онова, което е сторил и на теб, Барбара — каза Ема. — Знам, че си преживяла същото.
Джуд премести поглед от дъщеря си към бившата си приятелка.
— Откъде знаеш? — прошепна Барбара. — Той ли ти каза?
— Не, видях снимката в чекмеджето на бюрото му. Тогава си помислих, че си заспала, но явно е правена, докато си била под въздействието на наркотик. Бях прекалено малка и не знаех, че има хора, способни на такава низост. Попитах Уил за това и той ми каза, че ти си му я изпратила, защото си го желаела.
Барбара простена.
— Уил ме изнасили на следващия ден — продължи Ема, — за да ми запуши устата. Знаел е, че ще си мълча от срам. Каза ми, че всички ще обвинят мен, ако се разприказвам, и аз му повярвах. Не знаех какво да правя.
Джуд стисна очи. Значи всичко е било лъжа. От негова страна. От нейна също. Знаеше, че всъщност тя е причината за всичко това. Не можеше повече да обвинява Ема, нито Барбара. Тя бе довела този мъж в живота им. Вината беше нейна. Сега вече всичко се разкри пред погледа й.