Седемдесет и девета глава
1 май 2012 г., вторник
Когато Кейт каза на Ема, че трябва да звънне на детектив Синклер, защото има резултат от теста, тя поклати глава.
— Знам какви са резултатите. Не е необходимо да му се обаждам — каза тя. — Аз зарових бебето под каменната саксия. Не ми е нужно потвърждение.
Затова вместо нея Кейт се обади на детектива да му каже, че е на Хауард стрийт с Ема и да го предупреди за втора жертва на Уил Бърнсайд, Барбара.
— Идвам веднага — каза рязко Синклер.
Кейт не успя да разбере дали е ядосан, защото тя се бе оказала първа на мястото, но нямаше значение. Важното беше, че Ема беше в безопасност.
Когато детективът пристигна със сержанта си — жена към трийсетте години — всички се събраха в предната стая, а кучето беше оставено в кухнята.
— Всичко се заплете и стана много сложно, но аз ще се съсредоточа върху бебето. Защото то е първоначалната причина за това разследване, нали?
Ема кимна, а останалите се облегнаха назад, по-далече от очите на детектива.
— Ема, предполагам, че вече знаете, че е намерено съвпадение между вашето ДНК и това на бебето, открито при строителната площадка на Хауард стрийт?
— Кейт ми каза, че резултатите от анализа са излезли.
— Ще обсъдим това по-късно. — Той стрелна с поглед Кейт и вдигна ръка, за да спре обясненията й. — По-късно… Сега очакваме да потвърдят резултатите от изследването на Анжела Ървинг, но е очевидно, че е станала грешка при пробите — каза той. — Сутринта ще говоря с господин и госпожа Ървинг. Но искам да ви помоля да не разкривате резултатите пред никого, докато не приключим с лабораторията и не получим официален доклад оттам.
Той погледна многозначително към Кейт, за да подчертае думите си.
— Въпросът е много сложен и деликатен, особено за семейство Ървинг. Те чакат от много време да разберат какво е станало с тяхната дъщеря и ние трябва да бъдем честни с тях — добави той.
Главите кимнаха в унисон.
— Мисля, че се разбрахме, нали? — попита той. — Въпросът се отнася и за теб, Кейт.
— Разбира се — свъси сърдито вежди тя.
— Става късно — продължи детективът. — Мисля, че ще е по-добре да се видим на сутринта. Бихте ли дошли утре сутринта в управлението в Улуич, госпожо Симъндс? Вие също, госпожице Уолкър? Знам, че и двете имате причина да говорите с професор Бърнсайд колкото може по-скоро. Но трябва да го направим по надлежния ред, не сега, когато още нямаме официално потвърждение на нещата.
Ема и Барбара се съгласиха с него. Кейт избегна погледа му.
— Може ли да поговорим насаме, Кейт — попита той. — Навън е най-добре.
Тя се сбогува с жените в стаята и тръгна след него.
— Ти категорично прекрачи границата, Кейт — каза детектив Синклер в мига, когато стъпиха на тротоара. — Застраши хода на разследването с каубойските си методи. Не беше твоя работа да казваш на Ема за резултатите от ДНК пробите. Това можеше да нанесе непоправими щети.
Кейт беше казала на Ема, само че резултатите са излезли, но детектив Синклер явно не търсеше извинения. Можеше да разсее напрежението, като склони глава и се разкае, но стресът от вечерта я бе изнервил и тя бе готова за битка.
— Само си вършех работата, Анди. За това ми плащат. Тръгнах по следите и намерих хора, които могат да помогнат на разследването ти. И ти предадох имената им, когато ме помоли. Вестникът ми направи всичко възможно да ти помогне да разбереш какво е станало с Алис Ървинг. Едва ли е моя вината за грешните тестове…
— Ще говоря с редактора ти — каза детектив Синклер, завъртя пети и пое в нощта със сержанта след себе си.
— Да му се не види — изсъска на глас Кейт. — Затвориха ми още една врата.
Осемдесета глава
2 май 2012 г., сряда
Когато на следващия ден влезе в офиса, Кейт завари Джо, затънал до уши в работа. Взираше се в монитора си с такова внимание, че на минутата я заболя глава. Чувстваше се прекалено уморена и отпаднала духом, за да го пита какво прави. Свлече се на стола като пребита и зачака поредната лоша новина.
Трябваха й само трийсет секунди, за да я връхлети.
Тери завъртя пръст към нея. Завъртя го бавно и ядосано.