Осемдесет и първа глава
2 май 2012 г., сряда
Детектив Синклер пътуваше към Пинър.
Изпаднала в паника, Ема се обади на Джуд.
— Току-що ми се обади, за да се увери, че съм си вкъщи. Сигурно идва да ме отведе. Да ме арестува. Просто исках да знаеш.
— Защо му е да те арестува, Ема? — каза Джуд. — Опитай се да се успокоиш.
— Зарових бебето, без да кажа на никого. Може да мислят, че съм го убила — изхлипа Ема.
И Джуд изтича навън да хване такси. Трябваше да бъде до Ема в този момент.
Тя пристигна минути след детектива. Анди Синклер беше видимо уморен. Почти колкото и Пол. Ема се бе приготвила, беше събрала багажа си в малка чанта и седеше с ръката на съпруга си в своята.
— Радвам се, че и вие сте тук, госпожо Масингам — обърна се детектив Синклер към Джуд. — Обаждах се у вас, но никой не ми отговори. Искам да говоря и с двете ви.
— Защо? — намеси се Ема. — Джуд не знаеше за бебето.
— Не става дума за вашето бебе — отвърна той. — А за Алис.
Джуд разбра, че това е краят. Всичко свършваше в този миг. Лицето на детектива й го каза в прав текст. Нямаше да има лавиране между фактите. Нямаше да има повече лъжи. Истината вече нямаше да може да се тълкува по различни начини.
И тя им разказа как в пети месец изгуби бебето на Чарли. Как бързайки за работа, се бе спънала в кабела на сешоара си в спалнята и бе забила лице в пода. Нямаше кой да й помогне, когато, изгаряна от пареща болка в корема, се бе свила надве, нямаше кой да й подаде ръка, когато потече кръвта. Толкова много кръв. Тя влезе в тоалетната и седна на тоалетната чиния, предавайки се на заливащите я вълни на агония. После пусна водата и отми всичко, излязло от нея, без да може да погледне какво е то, но с ясното съзнание, че с нейното бебе е свършено. Обади се в работата си от телефона в коридора на квартирата, където живееше под наем, и каза, че е болна.
— Онази нощ, когато Чарли ми се обади, исках да му кажа — обясни тя, — но той беше толкова мил, нарече ме ангел и попита за бебето. Казах му „Добре сме“ и лъжата бе изречена. Нямаше връщане назад.
Ема не поглеждаше към нея, но детективът не я изпускаше от очи.
— Продължавайте, госпожо Масингам.
— Реших, че ще му кажа по-късно, че съм го загубила. След като ми обещае, че ще се ожени за мен. Трябваше да се ожени за мен, тогава нищо от това нямаше да се случи — каза тя, но израза на лицето на детектива не се промени.
— Сложих си една стара гумена възглавница на корема, вързах я с няколко пласта плат и започнах да нося по-голям размер дрехи за бременни. По телефона се оплаках на Чарли, че ме болят краката. По някакъв начин все още вярвах, че съм бременна.
— А вашият приятел? Нищо ли не заподозря? — попита детектив Синклер.
— Той беше музикант, беше на турне из Европа с бандата си. Турнето се проточи и стана така, че не се видяхме с месеци.
— Какво казахте на приятелките и семейството си, госпожо Масингам? — попита Анди Синклер.
— Родителите ми спряха да ми говорят, когато им казах, че съм бременна. Не можеха да понесат едно незаконородено дете. Какво щяха да обясняват на приятелите си от голф клуба?
— Продължих да работя — имах нужда от парите — и когато влязох в седми месец, взех отпуск по майчинство. Казах, че трябва да изляза по-рано, защото кръвното ми налягане скача и докторите искат да държа краката си нависоко заради бебето. Колежките се разочароваха. Искаха да подготвят парти за мен…
Джуд погледна към дъщеря си. „Какво мислиш, Ема?“
Тя разказа на детектива как се обади на лекаря си, за да му каже, че заминава за чужбина с Чарли за известно време. И няма нужда да й назначава повече прегледи.
Остана си вкъщи и се опита да измисли какво да прави от тук нататък. Все още носеше спомена за паниката, която я посрещаше всяка сутрин с наближаването на термина й. Чарли щеше да се прибере след две седмици в очакване да я види с големия корем, готова всеки момент да роди тяхното бебе. Щеше да разбере в мига, когато я прегърне. Всяка нощ се въртеше до малките часове, обхваната от безумни идеи. Можеше да му каже, че е било тумор и не е искала да му го съобщава по телефона. Потресен от новината, той нямаше да разпитва какво и как. Или можеше да каже, че бебето е умряло. Това предполагаше прекалено много въпроси… и после той щеше да я изостави.