— Да.
— Но как е възможно? — каза Анжела и започна трескаво да върти очи в опит да открие детето си. — Къде е тя?
— Тук е — каза Анди Синклер и гласът му потрепери от вълнение. Той никога не плачеше в работата, дори когато трябваше да поднесе жестока новина. Но в случая напрежението беше непоносимо.
— Къде? Къде е тя? — изписка Анжела.
— В колата — отвърна детективът.
Преди мъжете да се опомнят, Анжела вече беше навън, изтича към автомобила и протегна ръце към прозореца на предната седалка.
Жената вътре се обърна към нея. Имаше черната коса на Пади и брадичката на Луиз. Тя допря своите ръце до прозореца, за да покрие тези на майка си.
Осемдесет и трета глава
2 май 2012 г., сряда
С Анжела не можем да откъснем поглед една от друга. Детектив Синклер ни казва нещо, но ние продължаваме да се изпиваме с поглед. Тя прилича на мен. Аз приличам на нея.
Имам чувството, че съм част от някакъв сюрреалистичен сън. Не спирам да мисля за Джуд като за своя майка, но усещам, че мога да обикна тази непозната жена.
Детектив Синклер искаше да изчака със срещата. Смяташе, че ще бъде твърде мъчително за всички.
— Сега си много крехка, Ема — каза й той, след като отведоха Джуд към полицейското управление. — Има много неща, които трябва да изясниш за себе си. Защо не изчакаме с ден-два, за да свикнеш с мисълта?
Но аз не му позволих да отиде без мен. Ужасно се страхувах, че Анжела може да ме отхвърли и въпреки това копнеех да я видя. Да се убедя.
През цялото време в колата мислех за това. Търсех баща си, а е трябвало да търся майка си. Пол беше неотлъчно до мен, държеше ръката ми, но нямаше сили да говори.
Щом я видях да излиза от вратата и да тича към колата, веднага разбрах, че е тя. Исках да я докосна, да се уверя, че е истинска, и сложих ръката си на стъклото срещу нейната.
Но сега не знам какво ще стане. Еуфорията в главата ми постепенно утихна до приятна мелодия, но шиповете на страха все още пробождат стомаха ми. Продължавам да се страхувам. Страх ме е какво ще се случи след това. Дали няма да изгубя всички. Джуд ще отиде в затвора за постъпката си, а Анжела… Анжела може да не ме иска.
— Алис — чувам я да казва, сякаш прочела мислите ми, — нито за миг не съм спряла да мисля за теб. Нито за миг.
— Наистина е така — казва Ник. Баща ми. Той продължава да гледа встрани, сякаш не може да ме приеме. Но с Анжела не е така.
— Мислех си, че в болницата сме в безопасност — казва тя. — Но не бяхме. Щом се върнах от банята, на мига разбрах, че съм сама в онази стая. Тишината беше толкова неестествена, че ми се зави свят и трябваше да се хвана за вратата, за да не припадна. Нищо не беше наред, но не можех да разбера защо. Отидох до леглото ти и видях леката сянка по белия чаршаф, която показваше, че си била там. Сложих ръка върху нея — не можех да повярвам, че те няма — претърсих всеки ъгъл на креватчето с безумната надежда, че някак си си успяла да се скриеш там, и усетих за последен път топлината ти.
Майка ми заплаква.
— Не си спомнях дали погледнах към теб, преди да изляза, или не. Не биваше да те оставям, не биваше…
Аз протягам ръка към нейната и я хващам. Това е първият път, когато се докосваме. Ръката й е топла и суха, и аз я стискам.
— Вината не е била твоя — й казвам.
Осемдесет и четвърта глава
16 май 2012 г., сряда
Две седмици по-късно седя в коридора пред съдебната зала с Мик и Кейт. Мик си е сложил ужасна шарена вратовръзка специално за случая и вади от джоба си плик с мазен сандвич. „Станах късно тази сутрин и не успях да си направя закуска“, обясни той, когато го попитахме.
— Не се тревожете. Вече съм готов — каза той, преглъщайки последната хапка. — Излизам да ги посрещна. Нямам търпение да видя лицето му.
Кейт е в строг черен костюм и бяла риза. Изглежда като секретарка на погребално бюро. Снове нагоре-надолу, разговаря със Синклер в ъгъла на коридора.
Историята й за Анжела и мен излезе наскоро във вестника и предизвика голямо вълнение. Кейт ми каза, че е трябвало да бъде много внимателна, за да не разкрие самоличността на изнасилвача в лицето на Уил и да заобиколи ролята на Джуд. В статията има изречение, което гласи: „В хода на разследването полицията арестува седемдесет и три годишна жена“.