Наложи се да изчакам още една седмица, за да разбера какво мисли да предприеме полицията. Детектив Синклер ми се обади и ми каза, че ще бъда уведомена официално, но държеше да знам, че не са открили доказателства за умишлено нараняване на детето и лично ще препоръча да не се повдига обвинение. Каза, че няма никаква обществена полза след двайсет и седем години да ме обвинява, че не съм съобщила за раждането, за да може да бъде регистрирано, още по-малко пък си заслужава да уведомява прокуратурата. Опитах се да му благодаря, но не намерих думи, затова се наложи Пол да поеме слушалката и да му благодари от мое име.
Всичко вече беше наред, както каза и Пол.
Но не можахме да се сбогуваме с Катрин както трябва, докато не свършиха съдебните процеси. Първият беше на Джуд. Той завърши, преди дори да е започнал. Пледиране — виновна, психиатрична експертиза, която доказа, че е знаела какво прави и осъждане на затвор.
Докато я отвеждаха, тя гледаше към мен, но вече не приличаше на Джуд. Приличаше на празна черупка. Кимнах, за да й покажа, че съм я видяла. Помоли ме да не я посещавам в затвора. И на двете ни щяло да ни е много мъчително. Затова, вместо да ходя при нея, да й пиша.
После Уил. Ужасяваща история. Отново взеха проба от костиците на малкото ми момиче, за да докажат чрез ДНК тест, че Уил Бърнсайд е бащата. Когато попитах, ме успокоиха, че не са я повредили. Бяха много внимателни и с мен, и с нея.
Когато през януари най-после се изправих на свидетелската скамейка, краката ми трепереха, но исках да съм там. Да свидетелствам. Адвокатът на Уил обвини мен и Барбара, че сме си измислили цялата история, изигра загриженост за психическото ми състояние и намекна, че сме били развратници, които искат да си отмъстят. Не използва точно тези думи, но всички разбраха какво има предвид.
— Невинен съм — заяви Уил, когато дойде неговият ред, вкарвайки в действие харизмата си, сякаш беше бутон на дистанционно управление.
— Невъзможно — каза прокурорът. — Сам признахте, че сте правили секс с много жени, включително и с ваши студентки.
Уил беше готов за това.
— Те бяха съгласни — каза той към журито, докато сваляше очилата си. — Но понякога жените се хвърлят в прегръдките ти, а после, ако не отговаряш на писмата им или откажеш да продължиш, се оплакват.
— Някои от тях са били непълнолетни момичета, професор Бърнсайд — засече го прокурорът. — Госпожица Масингам е била на четиринайсет, нали?
Уил нямаше как да го отрече. Катрин бе разказала всичко.
— Тези, с които съм правил секс, са го искали — заяви той и се опита да привлече с поглед журито на своя страна. — Дори ме молеха.
— Трудно е да ви молят, професоре, когато са били под въздействието на наркотик — каза прокурорът.
— Тогава беше различно. Сексът беше нещо обикновено. А с наркотиците се експериментираше — каза Уил.
Но явно съзнаваше, че битката е изгубена. Журито още не беше наясно, но Алистър Соумс вече бе признал своята роля в събитията и бе разказал на детективите как и за какво са използвали рохипнола. Анди Синклер ми каза, че онзи, който ги е снабдявал с него, отдавна вече не е сред живите. Свръхдоза. Е, който вади нож другиму…
Когато журито излезе, гаранцията на Уил беше анулирана и той бе свален в една от килиите в мазето на сградата, за да изчака присъдата си. Върнаха го, за да чуе „виновен“ от говорителя на журито и доживотна присъда от съдията. След това залата се умълча. Когато всички станахме да изпратим Негова чест, той погледна към мен и в очите му видях дива злоба.
Отклоних поглед. Той вече не представляваше нищо за мен.
Осемдесет и шеста глава
1 април 2013 г., понеделник
На погребението бяхме трите: аз, Анжела и Кейт. Такова беше желанието ми. Пол и татко щяха да ни чакат у дома.
Погребалният агент ми помогна да избера ковчег за детето. Моето дете. Малък дървен ковчег от върба и обикновена табела с името на Катрин Масингам.
Исках да го направя както трябва, но трудно понасях мисълта, че я връщам обратно в студената земя. Анжела предложи да я кремираме и да разпръснем заедно праха й. Идеята да бъде носена от вятъра ми хареса и двете решихме да я свалим на брега — до Дорсет — когато всичко свърши.