Двете се държахме за ръце, докато чакахме реда си пред крематориума. Преди нас имаше голямо погребение с много цветя и няколко погребални агенти с бомбета и жилетки под костюмите, като на сватба.
Аз не пожелах катафалка, стори ми се, че малкото ми момиченце ще се чувства много самотно в нея, затова нашият агент я пренесе с автомобил и внимателно я постави в ръцете ми. Почти не усетих тежестта й и моментално се пренесох в градината ни, видях се с пазарската хартиена торба в ръка, която държах далече от себе си, сякаш нося някаква отрова. Върнах се двайсет и осем години назад. Беше минало толкова много време, но на мен ми се струваше, че е било вчера.
Мъжът свали бомбето си и ни поведе към параклиса. Мама беше до мен, а аз държах бебето си за последен път.
Благодарности
Благодаря на съпруга си, Гари, на децата — Том и Луси — и на моите родители, Дейвид и Джийн, за окуражителните думи и любовта им; на моята сестра, Джо Райт, и приятелките ми Рейчъл Блетчи и Джейн Макгуин, които слушаха, четяха и ме подкрепяха.
Моите специалисти: Колин Сатън за безценното му ръководство по полицейските въпроси; д-р Джеймс Уолкър, независим ДНК анализатор и моя брат, Джонатан Търлоу, който ме спря, за да не направя грешен футболен пас.
Благодаря на прекрасния ми агент и ментор Мадлин Милбърн за успокояващите съвети и толкова необходимите понякога чаши с шампанско.
И специални благодарности на моя изключителен редактор в „Трансуърлд анд Беркли“. За издаването на „Детето“ заслуга имат също Франки Грей и Даниел Перец, които бършеха потта от челото ми и бяха до мен по време на раждането на второто ми дете — тази книга.