Тя се прозя. Криминалния също се прозя от бюрото си срещу нея, може би просто за компания.
— Между другото, Нина ми каза, че Тери напоследък го е закъсал с парите — каза тихо той.
Нина, секретарката на новинарите, беше извор на всякакви ценни знания, за това беше любимката на репортерите. Работеше тук още от времето, „когато Моисей публикува Десетте божи заповеди“, както самата тя казваше и знаеше как да осигури четиризвезден хотел на командированите, въпреки разпорежданията на Главния, знаеше как да покрие „своите хора“, ако имаха проблеми вкъщи или на работа. „Сигурна съм, че ще е при вас всеки момент“, измъркваше тя в ухото на ядосаната съпруга или на Тери. Можеше също да те транспортира във военна зона с кола под наем, преди да си мигнал.
— Казва, че Тери звъни по ресторантите, за да се убеди, че хората наистина са яли там и сумата върху формулярите съответства на поръчките им. Смърт на фалшивите бланки — това е мишената му този месец. Но няма да трае дълго.
Войната с разходите на репортерите избухваше периодично, обикновено когато бюджетът на новинарския екип изтъняваше. Обичайният враг бяха бланките — празни фишове за сметки от хотели и ресторанти, които репортерите сами си попълваха.
Производството на такива бланки беше изкуство, родено в миналото. Говореше се, че някога са използвали детски принтер, за да създадат цяла индустрия за фишове. После добавяли петна от кафе и умрели насекоми, за да им придадат вид на истински документи.
— Олеле! — изпъшка Кейт.
И двамата се загледаха в мониторите пред себе си.
Кейт се запита какво би си помислило едно извънземно, ако попадне на подобна сцена. Дузина служители седят в изолация, всеки пред своя компютър, без да говорят помежду си, нито да се поглеждат. Приличаха на изгубените души по казината на Лас Вегас, които киснеха с часове пред машините и натискаха с мъртви очи бутоните с надеждата за големия джакпот. „Внимание! Идва шефът!“, изви мислено устни тя.
Тери се появи с мила усмивка на лицето. Явно щеше да иска услуга. Кейт се престори, че е погълната от нещо на екрана си.
— Виж ти, значи успя да дойдеш на работа, а? — каза той. Искаше да прозвучи като шега, но острият му глас отекна из целия етаж.
— Съжалявам, трафикът беше ужасен — каза тя и отпусна пръсти върху клавиатурата, сякаш я беше прекъснал по средата на изречение, което пишеше.
— Да, навън е ужас. Както и да е…
„Ето, започва се“, помисли си Кейт. „Смъртоносната задача.“
— Кейт, редакторът се заинтересува от един от новите, млад репортер. Иска да го вземеш под крилото си.
Тя го погледна и вдигна едната си вежда.
— Под крилото си? — повтори кисело тя.
— Много е надарен — каза Тери и сърцето й потъна в петите. „Много надарен“ беше код за „много дразнещ“. — А ти си най-добрият репортер във вестника.
Криминалния се изкашля многозначително. Въпреки недоволството си, Кейт се почувства поласкана. Напоследък все по-рядко чуваше комплименти. Изгрялата й след ексклузивното интервю с вдовицата на Тейлър звезда, бе започнала да губи блясъка си. Изминали бяха две години от момента, когато разкри какво наистина се бе случило с малката Бела Елиът, изчезнала от градината пред дома си. Тази история я бе заинтригувала със своите обрати и неизяснени моменти и когато най-после намери място във вестника, последва обяд с Главния, награда и повишение на заплатата.
Но моментът на слава бе отминал, както ставаше винаги със славата. Фокусът на вестника се бе преместил от разследващата журналистика към бързите новини, които даваха възможност на онлайн обществото да кликне върху тях и да коментира. И в този задаващ се нов световен ред тя се чувстваше все по-излишна. В най-добрия случай можеше да напише нещо за тях, но това не й се струваше работа за зрял човек, поне тя така си мислеше в опит да съхрани достойнството си.
И параноята й растеше всеки път, когато Тери изпратеше по гореща следа някое от хлапетата вместо нея.
— Пазя те за големите заглавия — й казваше той, когато забележеше погледа й. Но напоследък нямаше големи случаи. И ето че сега я слагаха да отговаря за детските ясли в редакцията.
— Прекалено съм заета за тези работи, Тери — отвърна тя.