— Няма да ти се пречка, Кейт. Просто ще се учи от работата ти, а ти имаш на какво да го научиш, нали? Саймън казва…
„Докосни носа си“, довърши тя наум строфата от детската песничка.
— Къде е той сега?
— Джо, ела при нас — провикна се Тери през стаята и едно ниско хлапе с дълъг перчем и извадена от панталоните риза заподскача към тях.
— Здравей, Кейт, за мен е чест — каза той без нотка на сарказъм.
„Боже, сега ще каже, че харесва работата ми!“
— Много харесвам работата ти.
— Ще ви оставя да си поговорите — каза Тери, доволен, че е свършил работа.
— Но… — отвори уста Кейт.
— Извинявай, Кейт. Чака ме важен телефонен разговор — каза Тери и побърза да се изниже на безопасно място.
Кейт преглътна ругатнята, посочи стола до себе си и се опита да не поглежда към Криминалния.
— Откога си при нас, Джо? — попита тя.
— От около месец. Директно от университета. Винаги съм искал да бъда журналист. В кръвта ми е.
— Какво значи това?
— Майка ми е журналист.
— А!
Той каза името на една журналистка от неделния „Хералд“, жена с репутация на брутален и безогледен журналист — „железните гащи“, както я наричаха старите кучета. Мъжките стари кучета, напомни си Кейт. Манди Джаксън бе прегърнала прякора си и когато тръгна по стълбицата нагоре, го размахваше като боен трофей. Всяка надвишила поста отговорен редактор в бранша жена беше обвинявана, че е спала с шефа или има топки под полата си. Кейт не знаеше кое от двете приписваха на Манди, но тя беше все още на върха, негова безспорна кралица.
А това беше малкото й момченце.
Тя се вгледа внимателно в Джо Джаксън — майка му явно бе мислила как ще стои името му във вестника още когато го бе кръщавала — докато той ровеше в лаптопа си, седнал от дясната й страна. Изглеждаше като писклив тийнейджър, но може би щеше да е от полза — тя нямаше нищо против да помогне с нещо на неделния „Хералд“.
— Над какво работиш сега, Кейт? — попита той и застана с бележник в ръка в очакване да улови златните думи.
— Чета имейлите си, Джо. Дай ми десетина минутки. Защо не отидеш да купиш по едно кафе?
Тя бръкна в чантата си и му даде шепа дребни монети.
— Кученцето на старшата репортерка — изсумтя Криминалния, когато Джо изчезна зад летящите врати.
— Млъквай, Гордън. Завиждаш, че си нямаш такъв. Какво, по дяволите, ще правя с него?
— Предлагам да не спиш с него, иначе Манди ще ти откъсне главата.
Тъпата му забележка накара кръвта й да кипне, но тя се засмя в синхрон с колегата си — техника за оцеляване, научена рано в свят, управляван от мъже и алкохол.
„Пропусни го между ушите си. Няма нужда да се палиш за всяка дума“, я бе посъветвала една по-възрастна колежка преди години. „Сексистките шегички няма да престанат с крясъци. Трябва да им покажеш, че като репортер си не по-лоша от тях. Само така ще затвориш устите им.“
Не всички мразеха жените.
През годините тя бе работила с доста умни и интелигентни мъже, но и досега се случваше случаен динозавър да подаде глава от праисторическото блато. Един от нощните новинари например не пропускаше да каже на събралите се да обсъждат работните си теми жени репортери да спрат с кръжока по плетене. Друг обичаше да прекъсва жената, която му опонира, с думите „Да не си в цикъл?“ или да се смее силно и подигравателно, сякаш е Оскар Уайлд.
Криминалния беше общо взето безобиден. Тя познаваше жена му. У дома го държеше на къса верижка, за това Кейт му позволяваше от време на време по някой изблик на мъжка свобода.
— Работил ли си с Манди? — попита го тя.
— Да. Тя беше костелив орех.
Джо се върна с кафетата и шоколадово кексче за нея.
— Реших, че може да обичаш — каза той.
— Ти го изяж — измърмори тя. — Ще изгориш калориите по-бързо от мен.
Джо се засмя и разкъса опаковката.
Редакторът изникна зад тях. Саймън Пиърсън имаше изнервящата способност да се материализира без предупреждение. Кейт подозираше, че в миналия си живот е бил крадец по домовете. Той потупа Джо по рамото и върху бюрото й се изля дъжд от трохи.
— Не създавай удобства на новото си протеже, Кейт. Няма как да намери добър материал, като яде сладкиши. Трябва да го държиш гладен и да го гониш навън — каза той и продължи нататък, а Джо погледна стъписано Кейт.
— Не му обръщай внимание. Това е неговият начин да покаже добро отношение — обясни му тя. — Явно си привилегирован, щом изобщо те забеляза. Добре, нека да изглеждаме заети. Имаш ли някакви идеи за статия? След половин час ни викат на събрание и трябва да представим поне три.