Той се замисли, сякаш обмисляше отговора си, но очите му казваха, че няма нищо.
— Добре, прочети вестника и виж дали не можем да развием някоя от темите, а аз ще се свържа с онези, които са ми писали имейли. Тези събрания са голяма гадост наистина. Трибуна за специалистите и шанс за редактора да ни покаже, че не ставаме за нищо. Добре дошъл в гилдията.
Четиринайсета глава
26 март 2012 г., понеделник
Учителката по йога ни повежда бавно към отпускащи упражнения, гласът й звъни над дрънкането на цимбалите между пръстите й, приспива ни, води ни до кома. Обикновено харесвам този момент, но днес лежа на килимчето и се опитвам да не мисля за призраците на Хауард стрийт. За бебето. За професор Уил.
В главата ми продължава да жужи и въпреки екзорсистките умения на Клоуи, Уил се материализира и изпълва съзнанието ми.
Той се появи в живота ни през осемдесетте. „Появи се“ всъщност не е много точно. Той атакува замъка ни и разтърси живота на Джуд до основи. Промяната в ежедневието ни беше огромна. Докато растях, тя нямаше сериозни връзки с мъже. Казваше, че е положила клетва за безбрачие и ще живее като монахиня. И се смееше. Когато станах на дванайсет, разбрах значението на думата „безбрачие“ и се изумих. Мислех си, че ми е говорила за религия, а тя бе мислила за секс. И естествено, приятелите й си припадаха от смях и започнаха да я наричат Сестра Джуд. Аз не бях включена в шегата. Все още бях дете. Но знаех, че Джуд не е щастлива без мъж. За монахиня прекарваше прекалено много време в разговори за мъже. Но само говореше, не правеше нищо. Приятелката ми Хари често казваше, че Джуд има нужда от мъж, но аз не мислех така. „Нежелан съвет“, би казала Джуд.
Разбрах, че нещо се е променило, когато една вечер я чух да си пее под душа. Пееше „Ти си слънцето в живота ми“ с пълни гърди и тананикаше на интродукцията с придружаващи „йе-йе“. Това беше толкова далече от обикновената Джуд, че почуках на вратата и извиках.
— Струваш ми се много щастлива.
— Така е. Влез! — повика ме тя.
Не ми харесваше да гледам Джуд гола — струваше ми се нередно — но тя ми каза да не се правя на Света Богородица и как можело нейно дете да се срамува от човешкото тяло.
Седнах на тоалетната чиния, за да не гледам директно в нея и тя ми разказа, че един мъж от миналото й, когото много харесвала на младини, се появил отново. Обля ме гореща вълна, защото реших, че става дума за баща ми — мъжа, за когото беше забранено да говорим.
Не знаех кой беше баща ми и тогава мислех, че и тя не знае. Когато бях малка, ако в книжките, които тя ми четеше, имаше татковци, сочех с пръст картинката и питах: „Това моят татко ли е?“. Тя се засмиваше и казваше: „Не, това е таткото от приказката“.
„А моят татко къде е?“ „Ти нямаш татко, Ема. Имаш само мен.“
Мисля, че след този случай започна да избягва книжки с татковци, защото повече не прочете нито ред за тях.
Когато пораснах още малко, осъзнах, че всички имат татковци, но от мълчанието на Джуд разбирах, че не бива да питам за моя. За това си изфантазирах един татко. Той беше висок, хубав и забавен, определено умен и понякога свиреше на китара, друг път пишеше книги, а през ваканциите ме водеше на далечни места. Смешно, защото знаех, че никой няма такъв баща. Този на Хари беше стар и носеше плетени жилетки. Приличаше на капитан Мейнуеъринг от „Армията на татко“.
Обичах да слушам разговорите на големите. Постепенно задобрях в подслушването и дочух някои подробности за истинския си баща. Когато Джуд разказваше на някоя наминала на чаша вино съседка колко е трудно да отгледаш сама дете, да работиш и да учиш едновременно, аз слушах внимателно. „Нямам никакво време за мъже“, оплакваше се Сестра Джуд. „Бащата на Ема си тръгна отдавна, нямаше търпение да се махне от нас. Но да, Чарли беше много по-млад, самият той беше още дете.“
Складирах внимателно информацията. Вече имах детско лице и име, за да подхранва въображението ми.
И сега Джуд седеше във ваната и ми разказваше за мъж, когото срещнала след много години, който щял да дойде у дома. Каза, че го видяла в новините по телевизията — говорел на някаква демонстрация срещу използването на атомна енергия — и веднага го познала.